Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Лазарус, ако останалите характеристики ме задоволяват, може ли външността да е основателна причина, за да се откажа от съответната кандидатура?

— Защо се безпокоиш за това, скъпа? Едва ли Айра ще настоява да изглеждаш като Елена от Троя.

— Нямам предвид това. Просто искам да бъда висока като Ищар, слаба, с малки гърди. И косата ми да бъде права и кестенява.

— Минерва… защо?

— Защото в действителност аз съм такава. Вие сам ми го казахте!

Лазарус се втренчи в тъмнината и си затананика тихо:

— Тя е добро момиче… мога да изврънкам… пет долара или поне един… — После изрече рязко: — Минерва, ти си откачила, побъркана машина. Ако в резултат на най-добрата комбинация от фактори се окаже, че външността ти е на пълничка блондинка с големи гърди — възползвай се! Забрави за фантазиите на стареца. Съжалявам, че изобщо отворих дума за това как си те представям.

— Но, Лазарус, аз казах: „ ако останалите характеристики ме задоволяват…“ За да се получи задоволителен външен облик, трябва да се търси сред образците, които притежават посочените от мен параметри. Противоречие няма. Аз съм такава! Научих го от вас! Като се имат предвид нещата, които казахте… и за които премълчахте… вие трябва да ми разрешите да изглеждам по подобен начин!

Старецът обхвана лицето си с длани. После повдигна глава.

— Добре скъпа, бъди като този образ. Исках да кажа — бъди каквато си. Каквато си представяш, че си. И без това ще ти е трудно да станеш същество от плът и кръв, а ако не си такава, каквато усещаш, че трябва да бъдеш, ще е още по-зле.

— Благодаря ви, Лазарус.

— Не си мисли, че няма да има проблеми, скъпа, дори всичко да потръгне добре. Например не ти ли е хрумвало, че ще се наложи да се учиш да говориш отново? Дори да гледаш и слушаш? Когато се преместиш в клонираното тяло и престанеш да бъдеш компютър, няма да се превърнеш автоматично в зрял човек. По-скоро ще си новородено в тялото на възрастен и когато странният свят около теб изведнъж започне да бучи, може би ще се изплашиш. Но аз ще бъда до теб. Обещавам, че ще съм там и ще те държа за ръката. Но ти няма да ме познаеш веднага; новите ти очи ще успеят да ме различат едва когато се научиш да си служиш с тях. И няма да разбереш нито една от думите, които ще изрека — осъзнаваш ли това?

— Да, Лазарус, осъзнавам го, мислила сам много по тези въпроси. Трябва да се прехвърля в новото тяло, без да се разрушава компютърът, в който съм сега. Защото той ще е необходим на Айра и Ищар в критичната част от прехода. Обещавам ви, че няма да се страхувам. Защото знам — ще съм заобиколена от любящи приятели, които ще се грижат за мен и ще ме защитават, докато се уча да живея в новото си тяло.

— Можеш да разчиташ на това, скъпа.

— Знам и не се притеснявам. Не се безпокойте и вие , скъпи Лазарус — не трябва да мислим за това сега. А защо вие нарекохте машината на времето митична?

— Какво? А ти как би я определила?

— Аз бих казала „нереализирана възможност“. Но думата „митична“ означава, че създаването й е нереалистично.

— Какво?! Продължавай!

— Лазарус, когато Дора ме учеше на математика и на нула-пространствена навигация, аз научих, че при всеки скок трябва да избирам момента на връщане върху времевата ос.

— Да, разбира се. Докато не си подчинена на ограниченията, наложени от скоростта на светлината, ти можеш да се отклониш с толкова години във времето, колкото са светлинните години на разстоянието на скока. Но това не е машина на времето.

— Нима?

— Хм… интересно… Имаш предвид преднамерена грешка при скока? Искаше ми се Анди Либи да беше тук. Минерва, защо не спомена за това по-рано?

— Да сложа ли тази възможност във вашата Матрица на Цвики? Вие се отказахте от пътуването във времето напред… и аз се опитах да установя възможно ли е да се пътува назад — това наистина ще бъде нещо ново за вас.

Винаги пази бирата на тъмно място.

Доколкото е известно засега, в Галактиката има само един звяр, опасен за човека — самият човек. Така че той сам трябва да поддържа необходимата си конкуренция. Няма враг, който да му помогне.

Мъжете са по-сантиментални от жените. Което се отразява зле на мисленето им.

Всички игри са нагласени. Което не бива да те спира; ако не рискуваш, няма да спечелиш.

Всеки свещеник или шаман трябва да се счита за виновен до доказване на противното.