Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Значи вие все още смятахте, че тя е от ефимерните? — попита компютърът. — Объркана съм, Лазарус. Подобно на съпруга й Джо, аз мога да разбера Лита. Но не и вашите основания да й откажете.

— Минерва, не съм казвал, че съм й отказал.

— О! Да разбирам ли тогава, че сте ощастливили жената? Усещам облекчение.

— Не съм казвал и това .

— Намирам вътрешно противоречие, Лазарус.

— Просто защото не съм ти казал нищо по въпроса, скъпа. Всичко, което ти разказвам, се записва — такива са условията на моята сделка с Айра. Или мога да ти наредя да забравиш някои от думите ми, което ще е същото като да не съм ти ги казал. Вероятно все пак в двайсет и три вековния ми живот има неща, които повече заслужават да бъдат увековечени. И не виждам причина да се записват случаите, в които някоя дама е споделила леглото ми за удоволствие, а не с цел създаване на потомство.

— Оттук, без да имам възможност да разбера дали сте удовлетворили желанието на Лита, мога да предположа, че вашите правила в отношенията ви с ефимерните се отнасят само до брака и до създаването на потомство — замислено отвърна компютърът.

— Не съм казвал и това .

— В такъв случай не мога да ви разбера, Лазарус. Противоречие.

Старецът потъна в размисъл, после произнесе бавно и тъжно:

— Мисля, че ти казах вече: бракът между човек с дълъг живот и ефимерен не е добра идея… Че е така, трябваше да науча по трудния начин — чрез собствения си опит. Това беше много отдавна и страшно далеч оттук… Когато тя умря, част от мен си отиде заедно с нея. Оттогава вече не искам да живея вечно. — Той млъкна.

— Лазарус — произнесе с треперещ глас компютърът, — Лазарус, скъпи приятелю! Съжалявам!

Лазарус се сепна.

— Не, скъпа, недей да съжаляваш — енергично изрече той. — Няма никакви основания за това. Не бих променил нищо в миналото си, дори ако имах възможност. Ако имах машина на времето и можех да се върна назад, за да променя някой епизод, не бих го направил. Не само епизод — не бих променил нито един изживян миг. А сега нека да си говорим за нещо друго.

— За какво искате да си говорим, скъпи приятелю?

— Например — ти си спомняш всичко, което ти разказах за мен и Лита и явно се безпокоиш защо не съм я „ощастливил“. Обаче аз не съм я лишил от нищо, което също беше своеобразен подарък. Докато сексът невинаги е подарък. Проблемът, скъпа, е в това, че ти не разбираш същността на понятието „ерос“, защото не можеш , не си създадена за това. Не омаловажавам значението на секса, сексът си е прекрасно нещо. Но ако го оградиш със свещена аура — а ти точно това правиш, — сексът се превръща от развлечение в причина за невроза.

Още нещо по повод обвинението, че не съм ощастливил Лита: тя не изпитваше никакъв глад в сексуално отношение. В най-лошия случай понякога може да е скучаела от еднообразието. Но от нищо не е била лишена. Лита беше пряма жена и единствено тежката работа можеше да й попречи да легне по гръб — или да заеме някоя друга поза — и аз спомогнах двамата с Джо да имат повече време за подобни занимания. Лита и Джо бяха прости хора, предразсъдъците и развратът бяха непознати за тях и от четирите най-интересни за хората области — войната, политиката, парите и секса — за тях бяха важни само последните две. Под мое ръководство те получиха в изобилие и от двете неща.

Не че е свързано с разговора ни, но щом веднъж ги научих да се предпазват от нежелана бременност — тогава методите бяха същите, каквито са и сега, — се оказа, че никакви предубеждения и табута не могат да им попречат да се забавляват, като при това връзката помежду им в нито един момент не бе застрашена. Те бяха невинни епикурейци 58и ако Лита не бе успяла да оплете в мрежите си един уморен стар космически вълк, тя вероятно не бе имала проблеми при многобройните си други опити. Същото важеше и за Джо. Те се забавляваха, като междувременно се наслаждаваха на най-щастливия от всички бракове, които някога съм виждал.

— Щастлива съм да го чуя — каза Минерва. — Прекрасно, Лазарус, оттеглям въпросите си и ще се въздържам от спекулации относно мисис Лонг и този „стар уморен космически вълк“, макар че разказът ви свидетелства, че не сте били нито стар, нито уморен, нито пък космически вълк точно по онова време. Вие споменахте за четири основни интереса на хората, но не включихте в тях науката и изкуството.

— Не защото съм ги забравил, Минерва. Просто от наука и изкуство се интересуват страшно малко хора. Но ти много добре го знаеш и просто се отклоняваш от темата.