Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Лазарус, не мога да разбера едно нещо. Казахте, че не поощрявате браковете между Хауардовци и ефимерни. И все пак сте разрешили на децата си да си търсят половинки извън границите на Семействата.

— Поправка, Минерва. На децата не се дава разрешение да се женят; те решават сами кога да го направят и кой партньор да изберат.

— Поправката е отбелязана, Лазарус.

— Да се върнем обаче в нощта, в която се намесих в отношенията между Либи и Джоузеф-Аарон. Тогава предадох на Лита и Джо всичко, което роботърговецът ми беше връчил като доказателство за произхода им, дори сметката за продажбата, като им предложих или да унищожат документите, или добре да ги скрият. Сред тях имаше и поредица фотографии, илюстриращи израстването на децата през годините. Последната беше направена точно преди да ги купя — и двамата го потвърдиха. На снимката един до друг стояха юноша и девойка в пояс на целомъдрието.

Джо погледна снимката и възкликна: „Каква двойка клоуни! Сестричке, ние изминахме дълъг път… благодарение на капитана!“

„Разбира се! — съгласи се тя и започна да изучава фотографията. — Братко, а не забелязваш ли нещо особено?“

„Какво?“ — попита той, поглеждайки снимката отново.

„Аарон ще разбере — отвърна тя и заразсъблича саронга си. — Братко, свали дрехите си и нека да застанем до стената — не в позата, в която сме свикнали да се представяме пред клиентите си, а така, както ни караха да заставаме, когато ни правеха тези фотографии.“

Тя ми подаде тази последна от всички снимки и двамата застанаха до стената с лице към мен.

Минерва, за четиринайсет години те изобщо не се бяха променили. Лита беше родила три деца и в момента бе бременна за четвърти път, освен това през цялото време те двамата бяха работили до изнемога… но в този си вид, голи и с разпуснати коси, си изглеждаха по същия начин, както и при първата ни среща. Бяха точно като на тази последна снимка, бележеща края на младостта им — някъде между осемнайсет и двайсет земни години.

Но те вече трябваше да са минали трийсет. Ако можеше да се вярва на тези документи от Благословена, би трябвало да са на трийсет и пет земни години.

Ще добавя само още един факт, Минерва. Когато ги видях за последен път, те вече бяха прехвърлили шейсет земни години, по-точно бяха на шейсет и три — ако се вярва на същите тези документи. Но на никого от двамата не му бяха посивели косите, всичките им зъби си бяха на мястото, а Лита отново беше бременна.

— Мутанти-Хауардовци, Лазарус?

Старецът сви рамене.

— Не извърта ли въпроса този термин, скъпа? За достатъчно дълъг период всеки от хилядите гени, носени от някого, претърпява мутации. Но според правилата на настоятелството човек, който не е включен в генеалогията на Семействата, може да бъде регистриран като Хауардовец само ако съществуват доказателства, че и четирите му баби и дядовци са доживели поне до стогодишна възраст. Но това правило би оставило извън Хауардовците дори мен, ако не се бях родил в едно от Семействата. От друга страна, възрастта, на която се подмладих за първи път, беше прекалено внушителна дори за участниците в Хауардовия генетичен експеримент. Сега се твърди, че в двайсетата хромозомна двойка е открит комплекс от гени, който определя дълголетието така, сякаш навива часовник. Но кой е навил моя часовник? Гилгамеш? „Мутацията“ никога не е обяснение; тя просто е название за наблюдавания факт.

Може би някой от естествените дълголетници, не непременно от Хауардовците, е посетил Благословена. Всички натурали постоянно се движат нанякъде, променят имената си, боядисват си косите; така е било винаги от началото на историята и даже преди това. Обаче, Минерва, нали си спомняш какво ти разказах за живота ми като роб на Благословена и за онзи странен и неприятен инцидент…

(Пропуснато.)

… Така че най-логично е да се предположи, че Лита и Джо бяха мои собствени далечни потомци.

— Затова ли отказахте да споделите „ероса“ с нея, Лазарус?

— Какво? Не, Минерва, скъпа; изводът за кръвното си родство с тях не го направих през онази нощ, тогава дори не заподозрях подобно нещо. Разбира се, изобщо няма да крия предразсъдъците си по отношение на секса със своите собствени потомци. Възможно е да се измъкне едно момче от Библейския пояс 57, но е невъзможно да се измъкне Библейският пояс от момчето. Продължавам да съм сигурен в това твърдение, въпреки че съм имал на разположение хиляди години, за да си променя мнението.