Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Случвало се е, Лазарус. Но не и през последните два века…

— Е, добре… моето мнение няма никаква стойност. Поговори по въпроса с експерти — такива, на които можеш да се довериш. С Ищар, може би, макар че сигурно ще ти трябва друг специалист.

— Лазарус, няма специалисти в тази област; подобно нещо не е правено никога. На Ищар може да се има доверие, вече съм обсъждала проблема с нея.

— И какво каза тя?

— Не е сигурна дали може да се осъществи на практика и дали още първият опит ще е успешен. Но тя е на моя страна — нали е жена! — и вече обмисля най-безопасния начин, по който да се действа. Казва, че ще се наложи да прибегне до помощта на най-опитните генни хирурзи и че ще трябва да се клонира напълно женско тяло.

— Изглежда не разбрах нещо. Може да се създаде клонинг и без намесата на опитни генни хирурзи — аз самият съм го правил. После клонингът се слага в утробата на майка доброволка, която да го износи и след девет месеца разполагаме с бебето. По-евтино и по-безопасно е.

— Но, Лазарус, аз не мога да се преместя в мозъка на бебе! Там няма достатъчно място!

— Хм. Да. Вярно е.

— Дори и да имам мозък с максимален размер на зрял човек, ще ми се наложи внимателно да избирам какво да взема със себе си и какво да оставя. Освен това простият клонинг не ме устройва: аз искам да бъда сложна.

— М-м… Тази нощ не съм особено съобразителен. Естествено, ти няма да искаш да бъдеш двойник, на Ищар например, и да запечаташ своята личност и подбрани знания върху мозъка на неин клонинг. Хм… скъпа, а мога ли да ти предложа моята дванайсета хромозомна двойка?

— Лазарус!

— Недей да плачеш, момиче; ще ти ръждясат механизмите. Не знам дали има нещо вярно в теорията, че носител на дълголетието е генен комплекс в тази хромозомна двойка. Може и да е така, но не е изключено и да ти предам един вече развален механизъм. Като че ли ще е по-добре да използваш дванайсетата хромозома на Айра?

— Не. От Айра няма да взема нищо.

— И ти очакваш да направиш всичко това, без той да разбере? — Лазарус се замисли. — А… деца?

Компютърът не отговори.

Лазарус продължи с мек тон:

— Трябваше да се досетя, че ще искаш да направиш сама целия номер. Значи няма да искаш да вземеш нищо и от Хамадриад, тъй като тя е негова дъщеря. Въпреки че само генетичните карти могат да покажат дали съществува някаква опасност. Мм… Скъпа, изглежда ти искаш да създадеш възможно най-сложната комбинация, така ли? Така че твоят клонинг да бъде уникален, а не пълно или частично копие на някоя от вече съществуващите зиготи? Следователно ще са ти необходими двайсет и трима родители. Прав ли съм относно намеренията ти?

— Мисля, че така би било най-добре, Лазарус. Това може да се реализира, без да се разделят двойките хромозоми: и операцията ще е по-лесна, и вероятност за неочаквано усилване на рецесивни белези няма. Ако е възможно да намеря двайсет и трима задоволителни донори, готови да споделят с мен хромозомите си.

— А кой ти е казал, че те трябва да са съгласни? Ние ще ги откраднем от тях, скъпа. Никой не притежава гените си, тялото просто ги съхранява. Човек ги получава чрез случаен мейотичен танц и по същия начин ги предава на потомството си. В клиниката трябва да се съхраняват хиляди образци от тъкани, във всяка от които има хиляди клетки — кой ще го е грижа, ако вземем по една клетка от двайсет и три образци? Няма нужда да афишираме действията си — това е все едно да откраднем двайсет и три песъчинки от огромен плаж.

Пет пари не давам за правилата на клиниката; предполагам, че вече сме затънали до гушата в разни забранени технологии. Х-м… Тези документи на клиниката, които пазиш у Дора… Няма ли ги в тях генетичните карти на съхраняваните тъкани? Плюс справки за донорите?

— Да, Лазарус. Но личната информация е конфиденциална.

— На кого му пука? Ищар каза, че можеш да използваш както конфиденциална, така и секретна информация — стига да не ги разпространяваш. Така че избери двайсет и тримата си родители сама — докато аз умувам как да откраднем клетките. Все пак кражбите са повече по моята част. Не знам по какви критерии смяташ да направиш избора си, но ти препоръчвам родителите да са здрави във всяко отношение и възможно най-умни. И постиженията им да се потвърждават от историята, а не само от генетичните им карти. — Лазарус се замисли. — Колко полезна би ни била сега онази митична машина на времето, за която споменах! Щях да хвърля по един поглед на двайсет и тримата, които избереш — възможно е някои от тях вече да не са между живите. Имам предвид донорите, не клетъчните образци.