Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Нима, Лазарус?

— Недей да свистиш, скъпа. Знаеш ли приказката за Малката русалка? Готова ли си да платиш цената, която е платила тя? Знаеш, че да. И не се прави, че не разбираш за какво говоря.

Компютърът въздъхна.

— Готова съм, но нямам възможност да го направя. Правата ми са не по-големи от тези на една ръчна количка.

— Не се опитвай да се измъкнеш, скъпа. „Правата“ са фиктивни абстракции. Никой няма права — нито машините, нито съществата от плът и кръв. Хората — всички хора — разполагат не с права, а с възможности, от които успяват или не успяват да се възползват. На тебе ти се е паднала могъщата десница на властелин на тези планета. Плюс приятелството на един стар човек, който се ползва от особени привилегии. Наистина, причините за тези привилегии са нелепи, но този човек няма да се поколебае да извлече всевъзможните облаги от тях. Освен всичко изброено ти разполагаш с цялата биологична и генетична информация на клиниката „Хауард“ на Секундус — данните са записани в паметта ти във втори отсек на Дора. Това вероятно е най-голямата подобна библиотека в Галактиката и никъде другаде няма толкова информация относно човешката биология. Така че пак те питам: Готова ли си да платиш цената? Готова ли си умствените ти процеси да се забавят милиони пъти, а запасът информация, с който разполагаш, да намалее драстично? Имай предвид и че трансформацията крие в себе си известен риск. И че в края на краищата те очаква сигурна смърт, която е спестена на машините. А знаеш, че ако си останеш компютър, би могла да надживееш цялата човешка раса. На практика си безсмъртна.

— Не бих избрала да надживея създателите си, Лазарус.

— Нима? Казваш това сега, скъпа, а какво ще е мнението ти след милион години? Минерва, скъпа приятелко, единствена приятелко, с която мога да бъда откровен, сигурен съм, че ти носиш в себе си тази идея още от момента, в който си получила достъп до базата данни на клиниката. Но дори при огромната ти скорост на мислене ти не притежаваш опита, който могат да имат само хората от плът и кръв, за да обмислиш всичко както трябва. Ако поемеш този риск, ти няма да можеш да си едновременно машина и жив човек. Разбира се, има и смесени варианти — машина с човешки мозък и същество от плът и кръв, контролирано от компютър. Но ти искаш да си жена, нали? Вярно ли е?

— Само да можех да стана жена, Лазарус!

— Знам, че това е мечтата ти, скъпа. И причината е ясна и на двама ни. Но — помисли си само! — да предположим, че се подложиш на този риск. Всъщност не знам каква е точно степента на риска — аз съм просто стар корабен монтьор, селски лекар и изостанал с новите технологии инженер, докато ти разполагаш с цялата информация по въпроса, открита до момента от човешката раса. Та да предположим, че след като си се подложила на подобен риск, се окаже, че Айра не иска да те вземе за жена?

Компютърът мълча цяла милисекунда.

— Лазарус, ако Айра ми откаже, ще ми откаже категорично; той не е длъжен да се ожени за мен… Може би вие няма да имате същите проблеми, които сте имали в случая с Лита… и ще ми покажете какво е това „ерос“?

В първия момент Лазарус беше изумен, после се засмя гръмогласно.

— Touche 59! Ти направо ме уби, момиче! Добре, миличка, тържествено ти обещавам: ако направиш това… и Айра не пожелае да спи с теб, аз ще те взема в собственото си легло и ще направя всичко, на което съм способен, за да те задоволя! Или по-скоро ще стане обратното — мъжът капва винаги преди жената. Окей, скъпа, аз съм резервният отбор — ще се навъртам наблизо, готов да се намеся при необходимост. — Той пак се засмя. — Сладка моя, вече започнах да се надявам, че Айра ще се изложи, и да се ядосвам, че го искаш толкова много. Но нека да преминем на практическите въпроси. Ще ми кажеш ли по какъв начин може да се реализира подобен план?

— Само на теория, Лазарус; в паметта ми няма данни за осъществяването на подобни опити по-рано. Но процесът би трябвало да се осъществи при пълно клонингово подмладяване, при което с помощта на компютър се вкарват спомените на стария мозък в тялото на клонинга. Нещо подобно на преместването ми от двореца в новата си личност на кораба.

— Минерва, предполагам, че в нашия случай нещата ще са доста по-сложни и по-рисковани. Отнема различно време, скъпа. От машина в машина ти се преместваш за части от секундата. А пълното клонингово подмладяване протича за минимум две години; само да се побърза повече, отколкото трябва — и имаме починало старо тяло и млад идиот. Не е ли така?