Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Лендфол беше заселена главно от хора с кратък живот, на нея обитаваха само няколко хиляди Хауардовци и за избягвания на конфликти ние не афиширахме присъствието си, макар че то не би могло да се скрие напълно — на планетата имаше Хауардова клиника. Но ние живеехме в „Небесен рай“ — далеч от най-близкия голям град, и можехме да си позволим да възпитаваме децата си по Хауардовите правила. Така и правехме.

Когато бях малък, възрастните в родното ми място се опитваха да втълпят на децата, че сексът не съществува — пробвай да повярваш в подобна глупост! При малките палавници, които аз и Лаура отглеждахме, този номер не минаваше. Е, не бяха виждали хора да се съвкупяват — или поне се надявам да е така; никой не обича да има свидетели, когато се занимава с подобни неща. Обаче бяха виждали как го правят животните — нали ние ги развъждахме и записвахме всичко. По-големите дечурлига — Патикейк и Джордж, бяха видели раждането на малкото си братче — Лаура сама ги бе извикала да присъстват на събитието. С твърдото ми одобрение, въпреки че самият аз никога не бих настоявал: мисля, че в такъв момент жената не бива да си отвлича вниманието. Но в природата на Лаура имаше и ексхибиционистична жилка.

Във всеки случай децата ни можеха да разсъждават за хромозомната редукция и за предимствата и недостатъците на кръстоската между близки роднини със същата лекота, с която някога децата на тяхната възраст разговаряха за телевизионните сериали…

— Извинявайте, Лазарус, какво означава последният термин?

— О, нищо съществено. Продукт на комерсиалната индустрия, по който се увличаха децата, когато бях малък. Забрави го, скъпа, не е необходимо да товариш излишно паметта си. Та исках да кажа, че попитах Джо и Лита какво знаят Джоузеф-Аарон и Либи за секса. На Лендфол се практикуваха най-разнообразни подходи и аз исках да знам с какво да се започне; още повече че Патикейк, най-голямата ми дъщеря, беше станала на дванайсет и едновременно с това бе достигнала първата си менструация, което си бе повод за гордост.

Оказа се, че Либи и Джоузеф-Аарон са осведомени по някои въпроси, но общо взето са невежи като родителите си и склонни да повторят тяхната грешка. В едно нещо обаче имаха преднина пред децата ми: бяха виждали съвкупления от самото си раждане до момента, в който „Кухнята на Естел“ не се премести в централната част на града. Което можеше да се очаква, като се има предвид сградата, където първоначално бе заведението.

(Пропуснати са около 7200 думи.)

… Лаура ми се разсърди и ми забрани да говоря с тях, докато не се успокоя. Каза още, че Патикейк е почти на годините на Джоузеф-Аарон, че всичко може да се смята за игра, тъй като Патикейк ще е безплодна четири години след първата менструация и че, в края на краищата, Патикейк е била отгоре.

Минерва, аз, разбира се, не възнамерявах да пердаша децата, независимо от това кой е бил отгоре. Вътре в себе си разбирах, че Лаура е права и трябваше да се съглася, че бащите се отнасят прекалено ревниво към дъщерите си. Бях доволен, че Лаура бе постигнала такова взаимно доверие с тях двамата, че те дори не се бяха опитали да се скрият добре, нито пък се бяха притеснили, когато тя ги бе хванала. Е, Джоузеф-Аарон може и да се е постреснал, но Патикейк казала само: „Мамо, ти не почука на вратата.“

(Пропуснато.)

… Така че ние си „сменихме“ синовете. Джоузеф-Аарон хареса фермерския живот и повече не ни напусна, докато Джордж откри у себе си извратен интерес към градския живот и Джо го взе при себе си, за да го обучи за заместник главен готвач. Джордж спеше с Елизабет, тоест с Либи. Не си спомням колко време мина, докато решат да имат дете и да се оженят. Всъщност сватбата беше двойна; четиримата младежи завинаги останаха много близки помежду си.

Решавайки проблемите си, Джоузеф-Аарон ми помогна да разреша и своите. Трябваше да се прави нещо с „Небесен рай“. По това време Лаура вече бе решила да ме напусне, а всичките ми синове от нея по един или друг начин се бяха отправили след дивите гъски; на планетата беше останал само Джордж. Дъщерите ни се бяха омъжили и никой от съпрузите им не беше фермер. Тогава Джоузеф-Аарон стана управител и de facto той се разпореждаше с „Небесен рай“ през последните десет години от престоя ми там.

Бих постигнал компромис и с Роджър Спърлинг, ако той не се бе опитал да заграби мястото. При създалото се положение прехвърлих половината ферма на Патикейк, а другата продадох на зетя си Джоузеф-Аарон срещу ипотека, а после дисконтирах хартийката в банката и успях да си купя доста по-хубав кораб, отколкото можех да си позволя, ако бях оставил половината ферма на Лаура и Роджър. По аналогичен начин отчасти продадох, отчасти подарих на Либи и Джордж своя дял от „Мейсън Лонг“. Либи промени името си на Естел Елизабет Шефилд-Лонг — по този начин се появи приемственост, която зарадва и мен, и родителите й. Всичко беше прекрасно. Когато напусках планетата, дори Лаура дойде да ме целуне за довиждане.