Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Закъде така си се издокарала? — попита Шарлът.

— Изплаши ме! Не знаех, че си вкъщи. — Сърцето й щеше да изскочи и Лекси притисна ръка до гърдите си.

Баба й остави плетката в скута си.

— Повиках те. Сигурно не си ме чула.

Лекси кимна.

— Е, добре. Ще закъснея. Не ме чакай!

Тя направи крачка към вратата, но гласът на баба й я спря.

— Не отговори на въпроса ми!

А бях на косъм да се измъкна, помисли си Лекси.

— Кой въпрос?

— Не се прави на ударена. Среща с мъж ли имаш? — попита Шарлът, ококорена от любопитство.

Най-съкровената мечта на баба й бе да я види задомена, за да има кой да се грижи за нея, след като Шарлът си отидеше.

Лекси боготвореше баба си и не приемаше прекалено сериозно съветите й, но гледаше да не я осветлява много за личния си живот.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но имам делова среща, бабо.

Шарлът недоверчиво повдигна очертаната си с молив вежда.

— Как не! На стар краставичар краставици ще продаваш. Прекалено си се издокарала за клиент. Така че? Познавам ли го? Къде ще те води? За пръв път ли излизаш с него? И приятен млад мъж ли е?

Лекси въздъхна драматично, обезкуражена, но не и победена.

— Вярвай, в каквото си искаш, бабо! — Тя едва сдържа смеха си от ентусиазираната тирада на Шарлът. — Не, не познаваш този клиент. Отиваме в едно заведение „Бар и грил Джак“. Да, срещаме се за пръв път и, разбира се, е приятен млад мъж. Иначе не бих приела да изляза с клиент.

— Не ми минават тези номера.

Лекси погледна часовника си.

— Е, твоя работа. Трябва да тръгвам. Закъснявам. — Прати й въздушна целувка. — Обичам те.

Шарлът се усмихна.

— Приятно прекарване! И помни — прави всичко, което аз бих направила… и още толкова!

Лекси завъртя очи и се отправи към вратата и към деловата среща с най-сексапилния мъж, когото бе срещала.

Телефонът на Куп иззвъня точно пред вратата на „Бар и грил Джак“. Беше подранил и реши да проведе разговора отвън, на по-тихо.

— Куп на телефона — каза той.

— Безпокои ви Рики Бърнет, собственикът на „Винтидж 4бижута“. Разбрах, че сте спасили живота на дъщеря ми и внучката ми.

Куп не мислеше, че ще се стигне чак дотам.

— Просто бях на точното място в точното време, господин Бърнет.

— Все пак благодаря. Благодарен съм ви — каза мъжът с груб глас.

— Няма защо.

— Само че трябва да си върна пръстена.

Куп остана смаян от безцеремонната декларация и при споменаването на пръстена инстинктивно застана нащрек.

— Татко! — Куп разпозна гласа на дъщеря му някъде там.

— Един момент — каза Рики.

Куп притискаше слушалката към ухото си, като се опитваше да долови какво се обсъжда на другия край на линията. Явно бащата и дъщерята спореха и той не изпита никакви угризения да подслушва.

— Как смееш! — ругаеше жената. — Казах ти, че човекът ни спаси живота!

— И аз съм му благодарен, но нямаш право да даваш нещо от личната ми колекция! — отговори Рики.

— Същински вехтошар си, татко. Ако зависеше от теб, в колекцията ти щеше да има повече бижута, отколкото в магазина. Добре, че поразчиствам от време на време! Поне докарвам някой лев.

— Продала си и нещо друго мое? — Рики побеснял повиши глас.

— Да не би да не си забелязал! Видях цяла колекция в предаването на Опра 5. Сега се извини на господин Купър и го остави на мира с този пръстен.

— Още ли сте там? — попита Рики.

— Да. — Куп не знаеше да се забавлява или да се чуди на Рики Бърнет.

— Слушайте, ще ви дам нещо друго, ако мога да си върна пръстена — каза Рики, явно пренебрегвайки мнението на дъщеря си.

Със сигурност пръстенът значеше много за човека. Дали знаеше, че е краден? Участвал ли е в обира? Или беше просто вехтошар, както го нарече дъщеря му.

— Невъзможен си! — възкликна тя. В слушалката избумтя затръшната врата.

Куп замижа.

— Наистина бих искал да ви помогна, господин Бърнет, но не мога.

— Хайде, бе!

— Съжалявам, но трябва да затварям. — Куп прекъсна връзката и потупа джоба, в който бе пуснал пръстена.

Изпита чувство за вина, че не го върна. Да му се не види — той не бе искал да приема наградата, първо на първо. Но след като вече имаше нова информация, не можеше просто да го предаде на Рики Бърнет. Кой можеше да каже дали Рики заслужаваше да го притежава? А Лекси Дейвис също проявяваше интерес точно към това бижу.

Очевидно този пръстен криеше някаква история и го загриза любопитството му на журналист и писател. Докато не разгадаеше мистерията около тази кражба, пръстенът оставаше негов.