Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Куп поклати глава и се усмихна.

— Умна, колкото и красива. Очите й се ококориха зад стъклата.

— Слушайте, трябва да се прибера и да взема един душ. Да не ви обяснявам колко от писмата, които току-що изхвърлих, бяха парфюмирани. Искате ли да изпиете едно питие с мен? — Това предложение му хрумна внезапно, но докато чакаше отговора й, сърцето му заби по-силно.

— Ще носите ли пръстена?

Той кимна.

— А вие — снимката?

— Разбира се.

— Имате ли химикалка? — попита той с привидна небрежност, но всъщност тръпнеше при мисълта, че ще я види отново.

Тя бръкна в прекалено голямата си чанта и му подаде нещо за писане.

— Ето, използвайте това. — И обърна гърба на снимката.

— Осем часът добре ли е? — попита той.

— Устройва ме.

Написа името на заведението на баща си — бар и грил, което старият бе отворил след пенсионирането си. Куп се отбиваше там през свободното си време. Атмосферата бе достатъчно непринудена за делова среща и се намираше на оживена улица, за да не я притеснява срещата с напълно непознат.

Това го подсети нещо.

— Мисля, че не се представихме както трябва — каза той.

— Аз съм Лекси Дейвис. — Тя протегна ръка и той я пое.

— От Александра ли?

— От Алексис. Промених го още като проговорих, за голямо разочарование на родителите ми.

Той се разсмя, наслаждавайки се на допира на дланта й до неговата. Мека и женствена, малка и явно добре поддържана. Хареса му дързостта й.

— А вие сте небезизвестният Сам Купър — каза тя и отпусна пръсти.

Той я погледна с любопитство.

— Последният най-желан ерген няма нужда от представяне. — Тя сбръчка нос пренебрежително.

— Значи вие действително не одобрявате „Ергенски блог“? — заинтригувано попита той.

Тя поклати глава.

— Нито една уважаваща себе си жена не би се втурнала да преследва мъж само защото е свободен и притежава пръстен… — Гласът й заглъхна и тя се усмихна, очевидно открила себе си в това описание.

Той се разсмя.

— Спокойно, Лекси. Вече се разбрахме, че не се интересувате от мен — каза той по-разочаровано, отколкото му се искаше.

— Кой го казва? — Тя си взе снимката и я пъхна в чантата. — До осем. — Махна леко, обърна се и тръгна надолу по улицата, като му даде възможност да разгледа и другите й прекрасни атрибути в бели джинси и свободно бюстие.

Лекси се втурна към апартамента на баба си в Уест Сайд, за да си вземе душ и да се преоблече за срещата със Сам Купър.

— Сам Купър. — Името се изплъзна леко и гладко от устата й като „Калуа“ 3със сметана, любимото й питие.

Пъхна ключа във вратата и влезе. Както обикновено ароматът на виолетки завладя обонянието й.

— Бабо? Тук ли си? — извика Лекси.

Никакъв отговор. Помисли си, че Шарлът е на гости при Силвия, и на път към спалнята си включваше всички лампи в жилището. Дръпна тежките завеси на прозорците.

Зарови в гардероба, търсейки нещо подходящо за делова среща с мъж, който искаше да впечатли. Не беше от жените, които трупат дрехи. Пътуваше с малко багаж. Избра си лека лятна рокля и сандали с цветя.

След половин час вече се бе изкъпала, гримирала и изсушила наскоро подстриганата си коса. Добави тънка оранжева диадема в тон с роклята, пръсна от любимия си парфюм и се приготви да излезе.

В стомаха й пърхаха пеперуди, което подсказваше, че тази вечер изведнъж се бе превърнала в нещо по-специално за нея от обикновена сделка за пръстена.

Не бе очаквала Сам толкова да я впечатли. Веднъж освободил се от подозренията си, той се оказа истински чаровник.

Бе й казал, че е красива. Лицето й пламна от този спомен. Ами докосването му! Ръцете му не бяха нито груби, нито меки и с маникюр. Всъщност пръстите му бяха обгърнали нейните точно както трябва и още живото усещане я прониза до петите и някои други части на тялото й, за които бе по-добре сега да не мисли.

Не се чуваше никакъв шум в апартамента и си помисли, че баба й още не се е прибрала. Явно щеше да извади късмет и да се измъкне, без да се налага да отговаря на разни въпроси. Искаше да я изненада с бижуто на тържеството и колкото по-малко възможност й даваше да души наоколо, толкова по-добре.

Само ще й остави бележка, за да не се тревожи. Лекси провери отново в чантата си за снимката на баба си, на чийто гръб бе записала адреса и името на ресторанта, и тръгна по тесния коридор към вратата.

Тъничко подсвиркване я накара да замръзне. Лекси се завъртя и видя баба си, седнала в голямото кресло в ъгъла на стаята.