Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Лекси започна да си събира багажа.

— Трябва да се срещна с Клодия във връзка с последния ни клиент. Може да закъснея, така че не ме чакай. Имам ключ.

Клодия Милн, самоук компютърен гений, кодираше повечето от сайтовете, които Лекси създаваше. Тя живееше, ядеше и дишаше HTML 2и Лекси благославяше късмета си, че се бе запознала с нея по време на полет от Израел до Ню Йорк след първото й посещение в Близкия Изток преди пет години.

Номад по душа, Лекси имаше завидната възможност да работи от всяка точка на света. Не намираше причина да наема апартамент за периода между пътешествията си, щом като можеше да отсяда в свободната стая на Шарлът, когато се връщаше в града.

— Върху какъв сайт работиш сега? — попита баба й. Тя винаги се интересуваше от клиентите на Лекси и често й предлагаше идеи за проектите. Повечето от които Лекси любезно пропускаше.

— „Атлетс Онли“. Сестрите Джордан и Янк Морган искат актуализация — обясни тя за могъщата спортна и пиар агенция — нейния първи клиент.

— Не е ли късно за среща? Трябва ли да се обаждам на Янк да му обяснявам, че те претоварват? — попита Шарлът.

Лекси и Янк Морган бяха стари приятели. Познаваха се от детските години, прекарани на ледената пързалка. И благодарение на това Лекси бе спечелила първия си клиент и бе навлязла в престижния и печеливш свят на спорта.

Ефектът беше, че портфолиото на Лекси вече включваше цял списък клиенти, свързани със спорта — от производители на хранителни добавки до отбори. И това за изненада на родителите й, които някога се бяха опитали да направят от дъщеря си професионална кънкьорка.

Така и не преодоляха разочарованието си, че Лекси се бе разбунтувала срещу света на надпреварата със строгите режими и дисциплина. Единственото хубаво нещо от всичките тези години бе зародилото се приятелство между баба й и Янк. Шарлът и Янк споделяха обща страст към нетрадиционното. Двамата бяха сигурни, че човек трябва да остане верен на себе си, и заедно убедиха родителите на Лекси да спрат да й налагат своите желания.

Лекси щеше да е вечно благодарна на Янк за това и за вярата му в таланта й на уебдизайнер.

— Бабо, нямам нищо против да работя до късно. Да не си посмяла дума да обелиш!

Вечерните срещи съвършено допадаха на Лекси.

Шарлът не отговори и Лекси се обърна, но баба й вече се бе прибрала в спалнята си. Да си легне? След като видя пръстена по телевизията беше доста разсеяна. Явно беше докоснал чувствителна струна.

Докато взимаше лаптопа и чантата си, погледът й попадна на календара на баба й и датата, оградена с червено — 28 август, рождения ден на Шарлът. Лекси се чудеше какво да й подари.

Пръстенът беше идеалното решение и вниманието й моментално се насочи към сексапилния мъж, който сега го притежаваше. Забеляза се колебанието му да приеме подарък от собственичката на магазина. Може би на драго сърце щеше да го продаде.

Лекси се въодушеви от шанса да подари на баба си нещо толкова лично. Сега оставаше да се срещне с човека и да го убеди да се отърве от новата си придобивка.

Минаха няколко дни, преда Лекси да реши да се свърже със Сам Купър. След като видя пръстена по новините, получи голяма спешна поръчка, която я върза на бюрото.

Най-сетне тази сутрин й се отдаде възможност да отиде направо в редакцията на вестника, където охранителят отказа да я пусне без уговорена среща. Обясни й, че са му дадени строги указания да не допуска в близост до журналиста жени, настървени за мъже и пари, които постоянно го атакували напоследък.

Пазеха Сам Купър повече и от президента. Нещо не й се връзваше, но дори с чаровната си усмивка Лекси не можа да пробие.

Беше се опитала да се свърже със Сам Купър на телефона на вестника, но й отговори автоматичен секретар, на който не можа да остави съобщение, защото машината беше препълнена. Но Лекси имаше мисия и беше решена да се срещне с него. Просто още не беше измислила как.

— С какво толкова си заета? — попита Клодия, нейната дясна ръка, когато изникна до масата й в „Старбъкс“ за редовната им седмична среща.

Лекси повдигна поглед от лаптопа.

— Добро утро и на теб.

Клодия, въплъщение на вечното щастие, седна срещу нея, усмихната. Светлокестенявата й коса бе леко прихваната на опашка и две непокорни меки къдрици висяха от двете страни. Макар с пет години по-млада от Лекси, която вече беше навършила 29, Клодия беше достатъчно зряла и двете станаха добри приятелки.