Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Тя поклати глава.

— Много сте скромен! Повечето хора просто биха отминали. С мен беше 15-годишната ми дъщеря, затова му дадох всичко. Не исках да я нарани. Трябва да дойдете. Настоявам да ви се отплатя за геройството. Вече внесох парите в банката, затова искам да ви предложа някакво бижу.

Той отново поклати глава:

— Няма нужда от отплата.

— Отплата? — Една репортерка, която Сам разпозна, бутна микрофона си между Сам и дъщерята на собственичката. — Продължавайте! Бих искала първа да съобщя новината в емисията в пет!

— Искате да кажете, че ще съобщите името на магазина? — Очите на собственичката светнаха при тази мисъл.

Репортерката кимна.

— Дори можем да заснемем вътре как връчвате наградата на вашия спасител.

Куп изстена. Почувства се като във влака беглец и се опита да се измъкне от неизбежното:

— Не мога да приема възнаграждение. Както вече казах, просто бях на точното място в точното време.

Репортерката приглади коса, изпъна рамене и махна на снимачния екип:

— Снимайте — каза тя, без да обръща внимание на Куп.

— Аз съм Каролина Мартинес и предавам от мястото на обира, станал в сърцето на Манхатън. С мен са скромният герой, криминалният репортер Сам Купър, и благодарната собственичка на магазина, която ще му връчи възнаграждение. — Тя погледна към екипа и каза: — Край! — После се обърна към онемялата собственичка: — Вие сте звездата! Какво сте решили да му дадете? — попита Каролина.

Куп усети как упоритата репортерка и дъщерята на собственичката го повлякоха към магазина, последвани от снимачния екип. Искаше му се да си плюе на петите, но Ана Бърнет, както се казваше жената, вече бе извадила пред него поднос с антични бижута. Каролина и екипът й снимаха всичко и Куп нямаше избор, освен да приеме молбата на Ана и да си избере нещо заради жеста.

Куп огледа подноса, като търсеше нещо по-скромно, което да приеме без чувство за вина.

— Какво ще кажете за този часовник? — Ана повдигна към камерата ръчно изработен мъжки часовник.

Куп поклати глава.

— Не мога да приема. Изглежда прекалено скъп, а освен това не нося бижута.

— Тогава може би колие или пръстен за съпругата ви? — Тя взе колие с изумруди и широко усмихната го вдигна към камерата.

— Не съм женен. — Вече. И се усмихна от немай-къде.

— Тогава за приятелката ви?

Преди тя да посегне към нещо друго, Куп се спря на най-грозния, най-натруфен пръстен, като се надяваше, че е и най-евтин.

— Ще взема този.

— Толкова се радвам, че го приемате в знак на благодарност. Избрахте красив пръстен, а има още толкова много прекрасни бижута във „Винтидж бижута“ на 47-а улица и Парк авеню. — И Ана посочи вътрешността на магазина, възползвайки се от безплатната реклама.

Куп едва сдържа смеха си пред проклетите камери, които не спираха да снимат. Изчака Каролина да извика „Край!“.

После пъхна пръстена в джоба си, благодари на Ана и Каролина и отпраши навън, преди упоритата репортерка да е решила, че иска да го интервюира и да го унижи пред целия град.

Дори Куп — денем репортер, а в свободното си време писател на романи — не би могъл да съчини сюжет като днешния.

Когато влезе в нюзрума, го посрещна вълна от аплодисменти. Колегите му го приветстваха, изправени на крака.

Куп смръщи вежди и като махна с ръка, за да прекрати дюдюканията и коментарите, се отправи към бюрото си. Седна и се отпусна назад. Извади натруфения пръстен от джоба си да го разгледа по-внимателно.

— Няма да видиш много в тази тъмница. — Аманда Никълс, модният редактор на вестника, приседна на бюрото му. Приведе се, за да види по-добре пръстена, и дългите й руси къдрици се плъзнаха по раменете й.

Куп харесваше Аманда. Нещо се бе случило помежду им — кратка авантюра след развода му, но в нито един от тях не пламна искрата. За щастие, тя бе от малкото жени, които не бъркат секса с приятелство, и двамата запазиха добрите си отношения.

— Ужасен е, нали? — попита той.

— Дай да видя. — Аманда протегна ръка и той сложи пръстена на дланта й.

Присви очи и се вторачи в бижуто.

— Грозен по днешните стандарти, но по старите е направо мечта за колекционерите. Това е „Трифари“. Виж марката! — Тя му посочи вътрешната част на халката с дългия си маникюр. — Избрал си трепач — каза тя и му върна наградата.

— Не исках нищо ценно. Спрях се на него, за да не се чувствам виновен — притесни се той.

Аманда сви рамене.

— Разбрах, че си спасил цяло състояние на собственичката. Не изпитвай угризения. Можеш да го подариш на специалната дама на живота си. — И тя го погледна прямо в очите.