Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Лекси скръсти ръце и се наведе напред. Пое си дълбоко въздух и разказа на Клодия историята за бижуто на баба си и героя Сам Купър.

— Искам да го откупя, но не мога да се добера до този тип, за да се представя, да не говорим за нещо повече. За какво му е на един журналист такава охрана? — Пропусна да спомене, че е много мъжествен и толкова секси, че не й излизаше от ума.

Клодия се разсмя.

— Един герой няма нужда от охрана, но един свободен мъж — със сигурност. Разбирам, че не си чела пресата тази сутрин? Онлайн или където и да е?

Лекси поклати глава.

— Нямах време. Какво е станало?

— „Дейли Поуст“ имат нова рубрика — „Ергенски блог“. Колона, в която разказват за подвизите на някой от ергените в града, с надеждата, че като го изтипосат, жените ще наизскачат от шубраците и той ще открие госпожица Истинска. Чакай! Сега ще ти покажа блога.

Лекси сбърчи нос.

— Звучи като телевизионно риалити. — Не можеше да понася предавания, в които жени се състезаваха да спечелят някой мъж.

Действителността обаче не беше купон, както тя вече добре знаеше от личен опит. В първата си и единствена сериозна връзка се бе оставила на илюзията, че мъжът ще приеме и дори ще сподели страстта й към пътешествията — въпреки че всичко й подсказваше обратното.

Тъй като Дрю беше журналист на свободна практика, естествено бе да иска да види свят и да използва впечатленията в работата си. Но й се наложи едва ли не да му извива ръцете, за да го накара да я придружи извън страната.

Лекомислено пренебрегна недоволството му от скитническия й начин на живот. Беше убедена, че двамата са съвършената двойка, докато той не се върна при своя стара тръпка отпреди години. Просто приятелка, бе й обяснил. Само дето я заряза заради въпросната „приятелка“ и тутакси я накара да помъдрее по отношение на мъжете. Като се връщаше назад, си даваше сметка, че Дрю бе извънредно критичен не само към склонността й към странстване.

Разочарованите родители на Лекси мислеха, че Дрю вече е постигнал живота мечта на човек от предградията. Мечта, която тя никога не бе споделяла. Но Карълайн и Грант Дейвис не разбираха това. И продължаваха да й го напомнят при всяка среща. Това бе и една от многото причини, поради които Лекси бе свела посещенията при родителите си до възможния минимум.

А Дрю си остана за нея добър урок. Оттогава си бе изградила нова философия: „Обичай, наслаждавай се и отмини.“

— Аха. Намерих го. — Клодия обърна екрана на лаптопа към Лекси, която с удоволствие отклони вниманието си от патетичното си минало.

— Това е днешното издание. Твоят пазител на пръстена е ергенът на фокус. Ето ти обяснение защо е толкова трудно да се добереш до него — каза тя.

Лекси се вторачи в огромната снимка на Сам Купър. На нея изглеждаше още по-поразителен, отколкото по телевизията. Очите му — още по-сини, гъста права коса, в която да заровиш пръсти и която подчертаваше неговата мъжественост.

Клодия лекичко подсвирна.

— Бива си го. Но виждам, че вече си го забелязала — ухили се тя.

За да не се изчерви, че я хванаха, Лекси се зачете в статията.

— Значи жените направо му скачат? — Тя се опита да звучи шокирана, сякаш не можеше да си го представи.

Въпреки че можеше. Просто нямаше да го признае открито, нито щеше да бъде една от онези отчаяни жени. Интересуваше я сделката с него, нищо повече.

Клодия скръсти ръце.

— Ако искаш да спипаш този Сам Купър, предлагам ти метода на задния вход. Може да се наложи малко да почакаш, но се обзалагам, че накрая ще излезе.

Лекси присви очи.

— Сигурна ли си? — Просто не можеше да си представи да виси с часове на улицата с една гола надежда.

— Нямаш ми доверие?

Клодия имаше нюх и склонност да довършва всичко, с което се захванеше, докрай — от сложно програмиране до още по-сложните мъже.

Лекси кимна.

— Ти си шефът. Да бъде задният вход.

Куп замъкна една огромна кутия до асансьора, слезе на партера, мина през задния вход на редакцията и се спря до внушителна синя кофа за боклук. Бе останал да работи до късно и по улицата се спускаха сенки. Остави кутията на земята, защото контейнерът беше толкова висок, че не можа да я вдигне и да я пусне вътре. Затова загреба с две ръце от ухаещите на парфюм писма от почитателки, детайлно описващи своите добродетели на последния коронован Ерген в абсурдния блог, и ги запрати надолу.

И за да бъде абсурдът пълен, блогът се издаваше от неговия вестник! Като разбра, че точно той е най-новата жертва на анонимния автор, Куп помоли главния редактор да спре публикацията. Но никой, дори топ криминалният им репортер, не бе в състояние да въздейства на машината за пари, каквато беше „Ергенски блог“.