Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Ако вече не бях женен, щях да си помисля, че съм открил жената на мечтите си — каза Мат, като не отлепяше поглед от вратата.

Още преди да се обърне, Куп знаеше кой е на вратата и го завладя непознато досега желание да закриля.

Един бърз поглед към Лекси, в нейната лятна рокля в пастелни тонове, потвърдиха подозрението му. Очилата й с диоптър контрастираха със закачливата рокля и така се получаваше интересно противоречие. Беше специална. Уникална.

— Защо пък да не я посрещна. — Мат тръгна към нея, но Куп здраво го хвана за рамото.

— Тя е с мен.

Мат се спря.

— Не мислех, че мацките те интересуват.

Куп се наежи.

— Да ти прилича на мацка?

Мат се разсмя.

— Спокойно. Щастливо женен съм, забрави ли?

Куп пусна рамото му.

— Имаш една бира от мен — каза той с надеждата да замаже положението и донякъде да се извини, че бе реагирал така глупаво за жена, която едва познаваше.

— Сам — подвикна Лекси, докато си проправяше път към тях.

— Защо не идеш да си вземеш бирата — подметна Куп към брат си.

Мат се ухили.

— Още не, Сам.

Никой, освен майка му не го наричаше на малко име.

— Съжалявам за закъснението — каза Лекси.

— Няма защо. Да седнем на някоя от задните маси? — предложи Куп. Закътано местенце, където можеха на спокойствие да поговорят за пръстена и колието на баба й.

— Звучи добре.

— Няма ли да представиш приятелката на брат си? — подметна ухилено Мат.

Куп разбра, че няма да се измъкне, и направи задължителното представяне.

— Лекси Дейвис, това е по-големият ми брат Мат Купър. — Усетил изпепеляващия поглед на баща си, Куп продължи: — А мъжът зад бара е баща ми Джак.

— Приятно ми е. Приличате си. — Лекси дари с топла усмивка и тримата мъже.

— Приемам го за комплимент — каза Джак. — Е, красива госпожо, и вие ли сте от онези почитателки, които се опитват да грабнат най-желания ерген? — И той кимна към сина си.

Куп се сви.

Лекси поклати глава и се разсмя.

— А, не. Не и аз. Със Сам имаме да обсъдим нещо делово.

— Така ли? — попита Мат, прекалено доволен, за ужас на Куп. — Защото от брат ми останах с впечатление, че има нещо сериозно между вас двамата.

Търпението на Куп се изчерпа. Той постави ръка на кръста на Лекси и я поведе към едно отдалечено сепаре, далеч от любопитното си семейство.

— Съжалявам. Баща ми и брат ми обичат да се бъркат във всичко.

— Ако мислиш така за тях, трябва да се запознаеш с баба ми. — Тя поклати глава през смях.

— Искаш ли нещо за ядене или за пиене?

Тя сви рамене.

— Ако има студен чай и малко чипс?

— В бар сме — все ще се намерят. — Куп се извини и отиде да даде поръчката на баща си.

Върна се при Лекси и се настани срещу нея. Мястото беше тясно и коленете им леко се докоснаха под масата.

— Искам да попитам, все пак… — Тя замълча и прехапа ъгълчето на гланцираната си устна. — Какво имаше предвид брат ти, като каза, че си го накарал да повярва, че между нас има нещо повече от делови отношения? — Тя подпря лакти на масата и се приведе към него.

Очите й, които той сега забеляза, че са златистокафяви, изразяваха любопитството й и не се отделяха от него.

Прямотата й му хареса.

— Да кажем, дадох му да разбере не само, че си с мен, а и че проявявам нещо повече от делови интерес.

— Разбирам. — На лицето й се появи усмивка. Доволна усмивка.

— Разкажи ми за себе си — каза той, любопитен да научи повече за самата нея.

— Няма много за разказване. Аз съм пътешественик и уебдизайнер.

Можеше да пропусне тази част с пътешествията. Но уебдизайнът определено го заинтригува.

— Кои сайтове си правила, за да мога да ги разгледам?

Една от дългогодишните сервитьорки на Джак ги прекъсна, за да сервира напитките и кошничка с тортила чипс.

— Чакай да помисля — каза тя, когато най-после останаха пак сами.

— Правила съм сайтове, за които едва ли си чувал, но съм създала и страниците на „Хот Зоун“ и „Атлетс Онли“. Чувал ли си за тях? — попита тя.

— Аз съм страшен бейзболен фен. Особено на „Ренегейтс“, така че познавам най-големите спортни агенции в Манхатън. И бих добавил, че съм много впечатлен от твоето портфолио. — Той вдигна чашата си и докосна нейната, преди да отпие голяма глътка студена бира.

— О, благодаря — отговори тя, очевидно поласкана. — Но ако ги разгледаш внимателно, ще видиш, че и двата сайта имат нужда от преработка. Вече работим по въпроса.

— Работим?

— С Клодия, асистентката ми. Тя ме отменя по дизайна и художествената част, а и поддържа сайтовете, когато пътувам. — Лекси намести очилата си. — Е, при теб как стоят нещата, господин ерген — подкачи го тя.