Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Нали видя до кофата за боклук колко е вълнуващ моят живот?

Тя се разсмя.

— Ясно. Макар че, трябва да призная, приятно е да видя мъж, който не робува на вниманието на ухажорките си.

Докато се опознаваха, увлечени в приятен разговор, масите наоколо бързо се заеха. За щастие, това създаде работа на баща му, а Мат бе в компанията на партньора си.

— Искаш ли да видиш снимка на колието на баба ми? — попита Лекси.

Преди да успее да й отговори, тя измъкна снимката от чантата си и му я подаде. На нея се виждаше възрастна червенокоса жена с дяволит поглед. Колието определено беше в същия стил като пръстена.

Вниманието на Куп бе привлечено от дрехите на възрастната жена.

— Да не ти прозвучи странно, но защо е с пеньоар и с това изящно бижу?

Лекси се разсмя заразително.

— Много пъти съм се питала същото. Баба никога не се показва навън с някои бижута. Казва, че е заради специалната сантиментална стойност. Мислиш ли, че са комплект?

Той извади пръстена от джоба си и й го подаде. Тя се приближи, за да го разгледа.

— Бинго! — възкликна тя. — Мога ли да го видя?

— Разбира се.

Тя протегна ръка към него и той плъзна бижуто на пръста й.

— Уникално е — промърмори тя. — Много прилича на колието. — Усмихна му се и остави пръстена на масата помежду им.

Тя не огледа детайлите като редакторката му, което подсказа на Куп, че Лекси има по-скоро лични, отколкото финансови подбуди.

— Откога баба ти притежава това колие? — попита той.

Лекси сви рамене.

— Откакто се помня. Дядо ми й го е подарил преди много години. Собственичката на магазина разказа ли ти нещо за пръстена?

Куп поклати глава.

— Нищо не каза. Той беше на една табла сред други бижута, с които тя нямаше нищо против да се раздели.

Лекси кръстоса деликатните си ръце с нежнорозов лак по ноктите и комплект гривни, които се поклащаха на дясната й китка.

— Предполагам се чудиш защо те потърсих.

— Мина ми такъв въпрос през ума.

— Иска ми се да купя от теб пръстена за осемдесетия рожден ден на баба ми.

Той не знаеше какво да очаква от Лекси, но това го стъписа. Ето поредния човек, който се интересува от натруфената дрънкулка.

Куп се покашля.

— Извинявай, но ми е трудно да определя цена. Според една от редакторките във вестника, където работя, струва много повече отколкото си представях, когато се спрях на него.

Лекси кимна с глава. През стъклата на очилата си тя го прониза с поглед, който му показваше, че започва да й лази по нервите.

— Защо не ми го каза още като те попитах какво знаеш за пръстена?

— Ти искаше да знаеш какво е казала собственичката и аз ти обясних. — Той спести, че вече бе открил нещо повече.

Не му харесваше да го разпитват така и неспокойно се намести на стола.

— Хей, та аз едва те познавам! Не мога да ти доверя всичките си тайни — опита се да се пошегува той.

— Но ме познаваш достатъчно, за да решиш, че те привличам — смръщено му напомни тя, после се облегна назад в очакване на реакцията му.

Нямаше да го остави лесно да се измъкне.

И беше права. Наистина го привличаше. Особено с тези нейни гърди, които опъваха дълбокото деколте на роклята и ясно подсказваха какво се крие там.

Той тихичко изстена и си наложи да се съсредоточи върху бижуто.

— Изглежда пръстенът е част от колекция от 50-те години на миналия век. — Още не бе успял да определи по-точно времето и ако й го продадеше, щеше да загуби връзка с тази история.

Същото щеше да стане и ако върнеше пръстена на Рики. Нямаше намерение да споделя с Лекси за внезапния интерес на Рики Бърнет. Куп продължаваше да проучва искреността й и се чудеше как ли би реагирала, като научи, че има конкуренция. Предпочиташе да не я разсейва, докато му разкриваше информация.

— Значи струва много повече, отколкото изглежда — разсъждаваше си Лекси. — Може би същото важи и за колието на баба ми. Кой би помислил, че има някаква стойност? Добре, какво ще кажеш да го дадем за оценка и после да договорим цена? — Явно нямаше да се остави да я баламосват.

Имаше логична мисъл. Умът й сечеше. Харесваше му тази комбинация в жените. Но сега това не го устройваше. Един специалист вероятно би разпознал бижуто. И още по-лошо — сигурно би го свързал с неразкритото престъпление отпреди години и би разбил монопола на Куп над тази история. Трябваше да го обмисли от всички страни, преди да вземе каквото и да е решение.

Нещо, което логично мислещата красавица щеше да разбере. Дори бе възможно да има важна информация за бижутата и тяхното минало. Вече бе научил по трудния начин, че тя предпочита истината.