Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Червени петна избиха по лицето му.

— Да разбирам ли, че това те интересува? — попита тя и преди да успее да й отговори, пусна стандартната си реч към клиентите:

— Сигурно си даваш сметка колко е важна ролята на интернет в наши дни. Като опозная теб и творчеството ти, бих могла да те представя по-правдиво пред читателската аудитория. Важна е и същинската цел на един сайт. Той ти дава възможност да се свързваш с читателите си през други сайтове и социални мрежи. Ще ти трябва и добра оптимизация на търсачките, а аз съм спец в това. — Тя оживено ръкомахаше, докато обясняваше, с надеждата, че е много убедителна. — Е?

Той поклати глава.

— Съжалявам, но ме загуби при оптимизацията на търсачките.

Не бе очаквала да откаже. Загорча й от разочарование. Сърцето й биеше лудо.

— Но ме спечели с „Искам да те опозная“ — продължи той с плътен глас.

Лекси въздъхна с облекчение, смачка на топка една салфетка и я метна по него.

— Не е хубаво така да ме пързаляш.

Той се ухили.

— Връщам си за сексапилното ти превъплъщение, с което ме изпързаля в началото.

— Значи си наясно. Много съм добра в довършването на нещата — каза тя и взе чантата си. Извади една визитна картичка и му я подаде. — Тук са имейл адресът и номерът на мобилния ми телефон. Винаги можеш да се свържеш с мен. Предполагам, че работното ти време зависи от събитията в града, затова… ти ще ми се обадиш, става ли?

Пръстите му преднамерено докоснаха нейните, когато взимаше картичката.

— Става.

— Но за да не решиш да ме прескочиш и сам да си правиш разследването, я ми дай някакви твои координати!

— Хитруша. — Устните му се извиха в одобрителна усмивка. — Не ме търси на работното ми място. Държа това да остане лично. — Дръпна една хартиена салфетка, написа адреса си и номера на мобилния и й я подаде.

Той отхвърли опита й да плати сметката.

— Аз плащам. Иначе баща ми ще си помисли, че не ме е възпитал както трябва.

— Не мога да споря по този въпрос. Благодаря. Беше ми приятно, Сам. — Тя се изправи.

Той я последва.

— Още нещо. Приятелите ме наричат Куп.

— Приятели. Такива ли сме вече?

Сложи ръка на кръста й. Минаха покрай масите и множеството на бара, за да я изпрати до изхода. Докато тя посягаше към вратата, той се наведе към нея и прошепна в ухото й:

— Надявам се и нещо повече.

Тя се обърна. Застанали лице в лице, дъхът им почти се сливаше в едно.

— Разчитай на това — отговори тя, преди да потъне в горещата лятна нощ.

Куп вървеше към жилището си и си подсвиркваше.

Подсвирква си?

Само заради една среща с Лекси, ако въобще това можеше да се нарече среща след всичките делови въпроси, които обсъдиха. Но компанията й бе истинско удоволствие. Вече си имаше уебдизайнер, партньор в разследването за пръстена и романтично увлечение. Нямаше никакво съмнение.

Взе стълбите по две наведнъж. Приглушената светлина във фоайето му подсказа, че съседите му — съпружеска двойка от едната страна и близка приятелка полицайка от другата — вероятно още не се бяха прибрали.

Тъкмо когато се канеше да пъхне ключа в ключалката, забеляза, че е леко открехната. Бравата беше разбита — от двете й страни зееха дупки.

Куп тихичко изруга. Живееше в сравнително спокоен квартал, но, по дяволите, липсата на портиер се отразяваше на сигурността. Тишината и инстинктът му подсказаха, че крадецът е офейкал. Той ритна вратата и влезе бавно. За всеки случай. Един бърз оглед потвърди опасенията му. Някой бе разбил жилището му и бе обърнал всичко наопаки.

За втори път тази седмица Куп се озова от другата страна на собствената си криминална хроника. Набра 911 от мобилния с надеждата, че в апартамента му ще има следа кой и защо го е направил.

През следващите няколко часа нюйоркската полиция си свърши работата — свалиха отпечатъци, потърсиха улики и записаха неговите показания.

Куп извади две бутилки „Кока-Кола“ от хладилника и предложи едната на Сара Риос, дежурния офицер, която случайно беше неговата съседка и близка приятелка.

Сара беше хубавица с дълга руса коса, големи очи и добро сърце. В униформа изглеждаше поразително. Като приятелка споделяше неговия вкус към книгите и филмите.

— На пръв поглед липсва ли нещо? — попита тя.

Куп прехапа замислено ъгълчето на устната си.

— Освен лаптопа ми? — Това бе първото нещо, което провери, и единственото, което липсваше. — Всичко останало е тук: телевизор, айпод, дори фотоапаратът си стои там, където го оставих.