Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Здрасти! — каза Лекси и ги целуна поред.

— Ето ти я, с бистър поглед и наперена опашка. — Баба й я щипна по бузата. — Опитах да те изчакам миналата нощ, но се чувствах като пребита.

Лекси се усмихна.

— Имаш нужда от сън.

— Разкажи за срещата! — продължи баба й.

— Още снощи ти обясних, че не е среща. Беше по работа, за един проект. — Лекси го каза по-убедително този път.

И наистина щеше да работи по сайта на Куп. Както, между другото, и по самия него.

Изведнъж в съзнанието й ясно изплува споменът как коляното му се докосна до нейното. Силните му пръсти, обвили ръката й, палецът му, лениво описваш кръгчета по кожата й, тръпките, които полазиха по тялото й. Този мъж й въздействаше толкова силно, че трябваше специално да внимава. Крайната й цел бе да се сдобие с пръстена независимо през какви изпитания трябваше да премине.

— Виж, Силвия, тя се изчервява! — извика баба й, сочейки към лицето й. — Просто клиент, разправяй ги на задника ми!

— Ти продължавай да лапаш прясно сирене, пък ще видиш какъв ще ти стане задникът — каза й Силвия, преди да се обърне към Лекси: — Но баба ти е права.

Силвия докосна с пръст лицето й.

— Ами да. Червена си като домат.

Лекси завъртя очи.

— Вие, двете, май си нямата друга работа. — Лекси се съсредоточи върху екрана зад тях. — Та какви ги вършехте тука, преди да стана? Упражнявате ли се? — попита тя.

— Ами… аз…

— Ние само…

Лекси надзърна между пелтечещите жени, но скрийнсейвърът й попречи да види какво става. По екрана танцуваше триизмерният надпис Born Free 9.

Присви очи.

— Това не съм го слагала аз. — Можеше да го направи само някой с доста умения и компютър Мак.

— О, аз го направих — сепна се Силвия. — Исках да докажа на баба ти, че съм по-умна от нея. Докато ти й даваш частни уроци тук, аз взимам моите в магазина на „Епъл“. И воала 10! — И тя замахна артистично към екрана. — Опитай това, госпожице Гъди-гъди Ергенски блог — ухили се Силвия, явно горда със себе си.

Тази демонстрация на високомерие разсмя Лекси.

— Бабо, трябва да стъпиш на педалите, ако искаш да поддържаш ниво.

— Ще ти покажа аз, госпожо Фръц-фръц — заяви Шарлът на приятелката си. — Само гледай какъв компютърен виртуоз съм станала благодарение на внучката си. И като стана дума за нея — ти откога започна да лъготиш баба си?

— Да лъготя ли? — Лекси сбръчка нос, объркана от обвинението.

— Срещата с гадже, което не било никакво гадже, всъщност е нещо много повече. — Шарлът я прониза с онзи поглед, който като малко момиче я караше всичко да си признае само за да избегне задължителните уроци по фигурно пързаляне. Баба й се добираше до истината, после помагаше на Лекси да се измъкне от тренировките и да ходи по музеи зад гърба на родителите си.

— Бабо, дай да се разберем! За какво говориш?

— Снимките не лъжат. Не само, че си имала среща с гадже снощи, но и той е бил онзи сексапилен журналист от „Ергенски блог“. — Шарлът повдигна вече изписаните си вежди. Всеки път успяваше да се нагласи още преди Лекси да се събуди.

— Снимки ли? — предпазливо попита Лекси. Шарлът и Силвия се спогледаха. С едно движение на мишката екранът се отвори.

Лекси нагласи очилата си и се наведе напред. Заглавието на сутрешното издание на „Ергенски блог“ гласеше: „Най-новият ерген не се помайва. Ще последва ли годеж?“ и отдолу се виждаха две снимки. На първата Куп показваше пръстена на Лекси. На другата Лекси си бе сложила въпросния пръстен, а Куп я наблюдаваше усмихнат с обожание.

— О, Боже! — промълви Лекси. Не бе забелязала някой да ги снима. Да му се не види, хората умеят да се спотайват!

— Виж го колко запленен изглежда! — замечтано отбеляза Силвия.

Запленен? Преди Лекси да успее да отговори нещо, баба й се приближи и я бутна по рамото.

— Как не те е срам да лъжеш старата жена? — И тя сложи ръка на сърцето си.

Силвия отново се захвана да сърфира из нета.

— Стига си драматизирала, бабо! Не те излъгах. Той ми е клиент. Правя му сайта.

— А пръстена?

Лекси се надяваше да не се изчерви отново и да се издаде.

— Просто ми го показа.

— Наистина ли прилича на колието ми? — попита Шарлът.

Два чифта очи се впериха в нея в очакване на отговор.

— Всъщност има прилики. — Лекси не искаше да подклажда надеждите на баба си, в случай че пръстенът се окаже краден и трябва да бъде върнат. Докато не научеше повече, не можеше да причини болка и разочарование на възрастната жена. — Но има някои разлики. Интересно как колието е попаднало у дядо.