Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Досега не съм се замислял какво причинява работата ми на хората, за които пиша. Но вече два пъти бях на тяхно място и не мога да кажа, че много ми хареса. Все едно съм гол.

— Какво би те накарало да се чувстваш по-добре? — попита тя, като се доближи.

— Това. — Хвана ръката й и опря дланта й на гърдите си, върху сърцето си. После се наведе към устните й и страстно я целуна.

Вкусът на мента и свежото ухание на тялото му завладяха сетивата й. В устата си усети езика му, който пламенно докосваше достъпното и копнееше за невидимото. Знаеше точно как да й въздейства с целувките си. Нежно захапа долната й устна и нещо дълбоко в корема й потръпна. Прокара език по ухапаното място и предизвика тръпки още по-надолу. Бельото й се навлажни от страст и тя притисна бедра, за да не скочи в скута му за онова, което силно искаше.

Той зарови пръсти в косата й и дръпна главата си назад, което му позволи да проникне по-дълбоко в устата й. Тя сви пръстите на ръката си в опит да се вкопчи в голата му кожа.

До съзнанието й долетя далечен звън на телефон, но веднага го забрави. Явно и той не се интересуваше кой се обажда, защото повдигна ризата й и обви кръста й с големите си длани. Плъзна ги нагоре и се спря до ластика на сутиена й. Захапа гърдите й през плата и набъбналите й зърна изпъкнаха отдолу.

Точно тогава се включи телефонният секретар и в стаята се разнесе силен мъжки глас:

— Ей, братле, прочети вестника. Ще има ли годеж? — Последва гръмко кикотене. — А е и добра реклама за бара на татенцето. Блогърът точно го е казал. Доскоро.

Лекси се отдръпна от Куп. И двамата дишаха тежко. Погледът му беше трескав и влажен и тя се зачуди дали изглежда също така замаяна. Бързо се сближаваха. Обикновено Лекси не допускаше лесно до себе си никой мъж особено след Дрю, но отношенията й с Куп сякаш си имаха свой ход и съвсем скоро двамата щяха да… Тя нарочно прекъсна мислите си. Тялото й още потръпваше от тази целувка. Докъде ли щяха да стигнат, ако не ги бяха прекъснали?

Съобщението й напомни какво не бяха обсъдили.

— Споменах ли, че според блогъра ще има годеж?

— Годеж. — Куп се опитваше да осмисли думата.

— Някой ни е снимал точно в момента, когато ми показваше пръстена и изглежда като… предложение за женитба. — Лекси стана и заприглажда несъществуващите гънки по дрехите си.

Куп се чудеше кое я притесни повече — споменаването на блога или целувката. За себе си знаеше съвсем добре. Едно докосване до устните и формите на тялото й го бяха накарали да забрави за всички обноски. Обаждането на брат му му напомни да забави темпото и Куп реши да замаже положението. Може да му се искаше да зарови пръсти в косата й и да продължи, откъдето спряха, но Лекси не беше момиче за една нощ. Двамата имаха общ бизнес и, по дяволите, страшно я харесваше. Искаше да я опознае по-добре… макар че я желаеше и в леглото си.

— Ще видиш ли блога? — попита тя.

— По-късно ще хвърля едно око във вестника. — Не му трябваше визуално потвърждение. — Просто не мога да повярвам, докъде могат да стигнат хората. Явно някой ме следи — невярващо констатира той.

— Или пък някой в бара те е познал, снимал те е и е пуснал имейл на блогъра. Кой знае?

Като видя, че тя не се притеснява от невярната информация, той реши повече да не се занимава с това. Имаше къде по-неприятни неща от това да те сватосват с една красива жена. А може би почитателките на „Ергенски блог“ най-после щяха да се укротят.

— Най-добре да не му обръщаме внимание. Все ще има някоя по-важна новина, която да отклони вниманието от мен. — Надяваше се той.

Лекси се разсмя.

— Страхувам се, че за баба ми едва ли ще има такава новина. — Тя намери очилата си и си ги сложи.

— Чете ли „Ергенски блог“?

— И още как. И е обсебена от идеята, че бих могла да си намеря подходящ кандидат.

— Да разбирам ли, че това я прави щастлива?

— Колкото и да е абсурдно. — Лекси опря ръце на хълбоците си и започна да обикаля из апартамента, оглеждайки бъркотията. — Днес ще ходиш ли на работа? — попита тя.

Той поклати глава.

— Взех си почивен ден. След случилото се редакторът ми прояви разбиране. Имам нужда да обмисля нещата.

— Да не споменаваме факта, че трябва да пооправиш тук.

— Само не ми напомняй… — изстена той.

— Какво ще кажеш да ти помогна?

Предложението го изненада.

— Не бих могъл да искам това от теб.

— Идеята си е моя. А пък и какъв по-добър начин да опозная истинската ти същност от това да се поровя в личните ти вещи?