Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Или да безпокоим съседката — добави Лекси.

— Това е Сара. Работи в полицията и както каза, беше нощна смяна. Няма да е толкова докачлива след няколко часа — обясни той с явно дружелюбен тон.

Прониза я ревност — необичайно и нежелано чувство, когато ставаше дума за мъже. Допадаха й неангажиращите отношения. Не онези, събуждащи какви ли не чувства.

Куп я покани в апартамента и завъртя новата ключалка на вратата.

Сигурно до късно през нощта се беше разправял с полиция и ключар, помисли си тя.

— Та какво те води насам? — попита той. — Не, че имам нещо против, но предполагах, че ще изчакаш ден-два, преди да се обадиш.

Новината за обира я беше хвърлила в паника и тя се бе втурнала натам, без да помисли. Срещата със съседката, която очевидно беше наясно, че той става и излиза рано, подсети Лекси, че си има свой живот, и това я накара да се почувства като глупачка, че бе дошла неканена.

И ето ти я в компанията на полугол мъж, когото познаваше едва от вчера и който вероятно не се нуждае от вниманието й. Лекси винаги реагираше импулсивно, емоционално, без много да му мисли. Въпросите задаваше по-късно. Но дори и на нея това й идваше малко в повече.

Тя се покашля.

— Прочетох за обира миналата нощ и се притесних. Но явно си добре, така че ще вървя. Все пак кажи ми, откраднат ли е пръстенът?

Той поклати глава.

— Обирът е станал, докато сме били навън. Заварих това, когато се върнах. — Той посочи с ръка към безпорядъка в цялото жилище.

— Съжалявам. Радвам се, че си добре. Виждам, че дойдох в неподходящ момент — излизаш от банята и всичко останало. Ще тръгвам. Сега е твой ред да се обадиш. — Обърна се да си върви, преди да издрънка още нещо и да се направи на още по-голяма глупачка.

— Ей! — Куп сграбчи рамената й и я завъртя към себе си. — Не бягай! Моля те! Каза, че си се притеснила за мен. — Сякаш му беше приятно заради това.

Тя кимна, все така напрегната и притеснена.

— Тогава определено не трябва да бягаш. Полицаите записаха показанията ми, Сара провери как съм тази сутрин, но имам нужда от приятел — призна той с усмивка.

Тя повдигна вежди.

— Сара не е ли приятел? — Още с изричането на това ревниво изказване я връхлетя дежавю и Лекси осъзна проблема — защо се бе втурнала насам и защо така внезапно искаше да избяга.

Вече бе загубила един важен мъж в живота си заради жена, чието присъствие бе подценила. Просто приятелка, бе обяснил Дрю за дамата от Париж. И докато Лекси се наслаждаваше на прочутите музеи в Града на любовта, Дрю бе отскочил за бърз обяд със старата си приятелка. Веднага след това й съобщи, че остава в Париж с жената, която така и не успял да превъзмогне.

А Лекси продължи пътешествията си сама с двата бързи урока, които бе получила. Колкото и кратка да бе връзката й с някой мъж, той трябваше да е напълно освободен от минали отношения. Освен това трябваше поне да уважава, ако не можеше да разбира, живота й. Дрю се беше издънил и по двете линии. Дълбоко я бе наранило обяснението му, че приятелката му Стейси му подхождала много повече от номад като Лекси.

— Сара ми е съседка и приятелка — отвърна Куп, недоловил чувствата й. Никак не изглеждаше притеснен от въпросите й. — Но ти се надявам да бъдеш нещо повече. Остани! Моля те!

Дрезгавият му обаятелен глас я накара да каже малко по-спокойно:

— Става.

Той кимна с глава.

— Добре, защото ми писна от безсъние. За втори път тази седмица съм герой в собствената си криминална рубрика и мразя това.

Лекси въздъхна и намести очилата си. Искаше й се да остане тук с него, но първо трябваше да обясни странната си реакция.

— Обикновено не се бъркам в чужди отношения, но трябваше да се уверя, че ти и Сара сте просто приятели. Изглежда тя добре познава сутрешните ти навици, а и ме гледаше някак… не знам точно.

— Като ченге, чийто съсед е бил обран миналата нощ? Или като приятел, който се опитва да прецени жената, с която съседът й се обвързва? — Той посегна към ръката й.

Тя не се отдръпна.

— Чувствам се тъпо — промърмори Лекси. След Дрю не й се беше случвало да прилага правилата си. Защото нито един мъж оттогава не я бе впечатлил така силно и дълбоко като този.

— Недей! — Куп я поведе навътре в разхвърляната стая и я дръпна на дивана в центъра. — Ако се притесняваш, че между мен и Сара има нещо, много ще се радвам. Както се радвам и че си тук. — Той прокара пръсти през къдриците й, бавно свали очилата й и се вгледа в очите й.

— Ти как си? — попита тя, като си спомни защо всъщност бе тук.