Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Извинявай, Куп. Но откога ти казвам да си сложиш по-сериозна ключалка.

— Благодаря, че не използва „нали ти казах“ — измрънка той.

— Мислиш ли, че е свързано с работата ти?

Той поклати глава. Кражбата на компютъра навеждаше на тази мисъл, но нещо не се връзваше.

— В момента не работя върху нищо значимо. Не ме преследва закона „Син на Сам“ 8.

Тя подпря бедро на подлакътника на канапето му.

— Не искам да съм груба, но дали не е намесена жена? Някоя от почитателките на „Ергенски блог“? — Сара неуспешно се опита да прикрие усмивката си зад бележника.

— Умница. Жените в този град са отчаяни, няма съмнение. — Той й разказа за парфюмираните писма и бельото, които бе изхвърлил на боклука. — Но ако е така, не трябваше ли да я открия в леглото си, вместо да изчезва с лаптопа ми?

— Има логика. Ще знаем повече след тестовете. Момчетата вече приключват — каза тя, посочвайки към оперативния екип. — Ако забележиш, че липсва още нещо, обади ми се. Знаеш как е. Понякога съвсем малка подробност, която ти се струва незначителна, решава случая.

Той кимна.

— Наясно съм. — Всеки ден се занимаваше с това.

— Кой е умникът сега? — подхвърли тя с усмивка.

— Може ли да не се вдига шум по въпроса? Само това ми липсва.

Тя поклати глава.

— Наясно си. Ако не твоят вестник, то друг ще го направи. Засега ти най-много се доближаваш до идеята за знаменитост в този град. Докато не се появи нещо по-значимо, „Ергенски блог“ ще е новина номер едно. — Тя го потупа съчувствено по рамото, макар че това никак не му помагаше. — А какво става с обира, който предотврати? — попита Сара.

— Знаеш по-добре от мен, че това е лесен случай. Онзи тип не можа да плати гаранцията и още си е заключен.

Сара погледна партньора си, който й сочеше вратата.

— Ще проверя, като ми свърши смяната. Звънни, ако се сетиш още нещо.

Той кимна.

— Благодаря, съседке.

След като си тръгнаха ченгетата, Куп пооправи канапето и масата, всичко друго заразя както е. Седна, вирна крака и отпи голяма глътка сода. Като се облягаше назад, нещо остро го бодна в бедрото.

Пръстенът.

Как не се сети по-рано?

Куп го измъкна от джоба си и го заоглежда. Парченцата от пъзела започнаха да се нареждат. Току-що откри, че бижуто има стойност. Бяха го показали по всички местни новини, информацията беше в блога. Изведнъж и Лекси, и Рики започнаха да проявяват интерес.

По време на обира Лекси бе с него, видя пръстена и нямаше причина да си мисли, че няма да се споразумеят. Не му приличаше на крадец, нито на човек, който би наел някого да обърне къщата му наопаки, след като й беше обещал да донесе бижуто на срещата.

Затова пък Рики Бърнет беше една голяма загадка. Куп вече бе отказал да му върне пръстена. Толкова усилия за една стара дрънкулка! Дали причината не беше стойността му? Или историята му?

Или това си беше случаен обир, който не беше свързан със случващото се в живота на Куп?

Той нямаше никаква представа, но знаеше, че бе време да разбере дали бе заради пръстена. Първата му работа сутринта щеше да бъде да се обади тук-там. Все някой щеше да му подскаже нещо, без да привлича внимание към факта, че бижуто е било крадено. После щеше да го прибере в трезора на банката.

За всеки случай.

Лекси се събуди от слънчевата светлина, проникваща през прозореца, и тихата песен на Пери Комо, долитаща от CD плейъра в кухнята. Баба й обичаше Пери Комо.

Трябваше някак да повдигне пред баба си въпроса за историята на колието, без да събужда подозрението й с нездравото си любопитство. Но преди да реши как, си искаше кофеина.

Лекси прешляпа боса, по тениска към кухнята, копнееща за чаша кафе. Минавайки край кабинета, забеляза баба си, прегърбена пред компютъра, а до нея стоеше Силвия.

— Добро утро — измрънка Лекси.

Двете жени подскочиха.

— Боже, уплаши ме! — каза Шарлът.

— Добро утро, миличка — отговори Силвия. — Иди си сипи едно кафе, за да дойдеш на себе си, и после ще поговорим.

В кухнята Лекси си наля от горещата течност и добави мляко. През цялото време от другата стая долиташе някаква разправия. Лекси не се напрягаше да различи думите, тъй като Шарлът и Силвия постоянно спореха за какво ли не — от марката боя за коса до цвета на колодата карти.

Отпи няколко глътки горещо кафе и кофеинът потече по вените й. Изчака още няколко минути да се наслади на сутрешния си ритуал и когато й светна пред очите, реши, че вече може да се присъедини към баба си и приятелката й.