Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Сега работиш ли върху друг роман? — Тя се опита да поддържа някакъв нормален разговор, макар че цялото й внимание бе концентрирано върху дланта й, където палецът му лениво описваше кръгчета по кожата й.

— Може да се каже, че съвсем скоро попаднах на нещо. — Той пое дълбоко дъх. — Което ми напомня, че преди тази работа между нас да продължи, трябва да знаеш още нещо.

— Какво? — попита тя и тонът му я накара да застане нащрек.

— Пръстенът не е просто скъп — най-вероятно е краден.

— Какво? Краден? Как? — питаше тя, докато в главата й се завъртяха разни версии. Щом пръстенът е краден, какво ли се е случило с колието на баба й? Стомахът й се сви.

Той поклати глава.

— Не знам. Беглото ми проучване в интернет показа, че пръстенът е част от комплект, откраднат през 1950-а в Ню Йорк. Трябва още да се поразровя. И по тази причина не мога просто така да ти го продам.

Тя въздъхна дълбоко и дръпна ръката си от неговата. Не можеше да се концентрира, когато я докосваше, а трябваше да запази мисълта си бистра.

— Не искам да предприемаш нещо, което би наранило баба ми. Сигурна съм, че не знае нищо, а това би я смазало.

— Значи не искаш?

— Не искам какво? — Тя наклони глава настрани, неразбираща какво я пита.

— Сигурна ли си, че нищо не знае за тази история?

— Да, колкото съм сигурна в себе си — заяви Лекси. — Виж, мога да поговоря с нея за това, но на твое място не бих хранила надежди, че ще отговори. И преди да ме попиташ — не, не мисля, че дядо ми е бил крадец. — Тя изпревари следващия логичен въпрос.

Той вдигна ръце победен.

— Не бих си го и помислил. Може да го е взел от втора, трета, дори четвърта ръка — каза Куп, без да изключва нищо.

Тя кимна.

— Не ми се иска да разстройвам баба, дори само като спомена този факт. — Лекси забарабани с пръсти по масата в отчаян опит да измисли как да се добере до повече информация, без директно да намесва баба си. — Може би Силвия ще знае нещо.

Сам повдигна вежди.

— Коя е Силвия?

— Най-добрата приятелка на баба Шарлът. Те са като Фрик и Фрак 6, Телма и Луиз 7на тяхното поколение.

Куп поклати глава и се разсмя.

— Колкото повече слушам за баба ти, толкова повече си мисля, че ще ми хареса.

— Повечето хора я харесват. — Тя замълча, после го погледна в очите. — Трябва да открием повече информация за тези бижута. Може би грешим, че са крадени. Може би са копие на оригиналите или нещо такова.

— Възможно е — съгласи се той. — Я чакай! Какво означава „ние“. Аз съм репортер. Аз ще правя разследването и ще те информирам.

— Аз съм компютърният гений. Мога да открия повече с няколко клика на мишката, отколкото ти за цяла седмица разговори. Освен това, ако работим заедно, ще се доберем до истината много по-бързо. Звучи сякаш се нуждаем един от друг.

Той изстена и направи измъчена физиономия. Лекичко. Защото онази искра на привличане продължаваше да проблясва помежду им. Долавяше я в погледа му и в начина, по който фиксираше деколтето й — начесто и с открито възхищение.

Тя нямаше намерение да се възползва от него. Особено след като изпитваше същите вълнения спрямо него.

— О, и Сам? Има още нещо, което трябва да знаеш. Дори пръстенът да се окаже фалшив, пак ще искам да го купя за баба си.

— Значи можем да добавим към характеристиката ти „упорита“ и „всеотдайна“.

Тя се доближи до масата, подпряна на лакти.

— Мога да бъда много убедителна, когато поискам.

— Ще ми се да те видя в действие. — Погледът му се плъзна върху устните й, оттам към деколтето й и обратно. — Та какво имаше предвид?

— Ами, щом ще работим заедно, мисля, че бих могла да ти помогна и в други отношения — каза тя.

— Слушам те…

— Като начало — много съм добра в занаята си и мисля, че дори една книга, публикувана от малко издателство, има нужда от собствен сайт. Особено ако се каниш за скок във висшата лига.

Той облещи очи от изненада и Лекси, която съзнаваше, че в главата му е друга мисъл, се разсмя.

— Докато издирваме информация за историята на бижутата, ще ти направя сайт. Ако ти хареса, ще приспаднем таксата от цената на пръстена. Какво ще кажеш?

— А ако пръстенът е краден и трябва да се върне? — попита той.

Лекси не искаше да си мисли за това.

— Аз съм оптимист. Но ако настояваш да си толкова прагматичен и да предвидиш всичко, тогава ще го пишем за моя сметка.

— Защо искаш да работиш без пари? — скептично попита той.

— Истината ли? Защото създаването на един сайт ми дава възможност да опозная клиента си. Искам да те опозная.