Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Баба ти не е ли знаела, че колието е ценно? — попита той.

Лекси сви рамене.

— Никога не е споменавала, а и аз никога не съм я питала. Не съм имала причина. За мен парите не са важни. Те са просто необходимост да осъществявам пътешествията, които обичам. Обичаш ли да пътуваш?

— Не особено — поклати глава той.

В погледа й се долови разочарование.

— По света има места, които дори не можеш да си представиш. Обичам красотата и пъстротата на различните държави, хората и забележителностите. — Лицето й пламна, докато разпалено обясняваше.

Прииска му се тази страст да е за него, а не за чуждите земи, които я отдалечаваха.

— Няма значение — каза тя, за да се овладее. — Да се върнем към работата. Чудя се как дядо ми се е сдобил с част от толкова ценна колекция.

— Това означава ли, че баба ти никога не е споменавала? — попита той.

— Не.

Той също се озадачи. Имаше много неясни въпроси. Любопитството му към бижутата и тяхната история, да не говорим към самата Лекси, се разпали още повече. Поне вече имаше източник за повече информация. Щеше да се добере до отговорите, като се сближи с Лекси. И би го направил с удоволствие, дори без бижутата.

Баба й не бе споделила много за скъпите вещи — защото не знаеше, или защото имаше нещо за криене?

— Би ли попитала дядо си?

— Той почина преди петнайсет години — отговори тя и очите й се навлажниха.

— Съжалявам.

— Благодаря. Но баба ми умее да оцелява. Била е огън и жупел цял живот. Не се спря и след смъртта на дядо ми. Потъгува, взе се в ръце и продължи напред.

Куп се усмихна.

— Истинска фурия! Като теб.

— О, благодаря! — Лекси гордо се изпъна, поласкана както винаги, когато я сравняваха с баба й.

Баба й я даряваше с безусловна любов и разбиране, каквито не бе получила от родителите си. Те бяха преуспели, а Лекси витаеше в облаците. Те имаха цели, а Лекси — мечти. Единствено разкрепостената й баба я приемаше такава, каквато е.

Сам не можеше да разбере колко е важно това за Лекси. Той не обичаше да пътува, така че едва ли щеше да се стигне до сериозни отношения. Но един флирт би се отразил добре и на нея — толкова отдавна не й се бе случвало.

Куп й харесваше, независимо че беше толкова сериозен. Но за разлика от баща й и сестра й — и двамата банкери, и от майка й — властен адвокат, чиято главна мисия в живота беше съвършени деца, Сам не изглеждаше напрегнат и безпощаден.

Заинтригува я. Освен това бе свободен — друго важно изискване, което дължеше на Дрю. Не че беше обвързан, когато започнаха да излизат, но очевидно се бе чувствал доста отворен за други връзки. Това я научи да бъде по-внимателна с мъжете.

— Ехо! Земя вика Лекси. — Сам щракна с пръсти пред нея, за да привлече вниманието й.

— Извинявай, отнесох се. Често ми се случва. Затова вкъщи ми казват, че съм разсеяна.

— Надявам се да не е заради скучната компания — каза той с усмивка на красивото си лице.

— Определено не. Това е по-скоро израз на творческата ми натура. — Нямаше шанс да признае, че мислеше за него. — Често потъвам в моя си свят. И бързо след това, хоп, дошла ми нова идея за уебсайт. Случва се и без дори да ми е минавала мисъл за работа.

— Изглежда имаме нещо общо.

Тя сбръчка носле.

— Лудостта ли?

Той се разсмя.

— Не, творческите паузи. Знаеш ли, аз съм писател.

— Знам. На криминалната хроника.

Той се приближи към нея.

— Искам да кажа, че пиша и художествена литература. — Говореше приглушено, почти шепнешком.

Разкриваше й лична тайна и я караше да се чувства специална. В гърдите й се надигна и се настани едно топло чувство.

— Това е страхотно! Кой жанр?

Той отпусна рамена.

— Криминални романи. Нещо, ала Сам Спейд.

— Аз съм страстен читател и обичам този жанр! Всъщност — искаш ли да ти издам една тайна? Почитателка съм на някогашните романи на Лъдлъм.

Той закима одобрително.

— Интересна жена — каза замислено той.

— Имаш ли нещо издадено? — попита тя.

— Малък тираж, но…

— Големи цели — довърши тя вместо него.

На лицето му се изписаха едновременно изненада и облекчение.

— Откъде знаеш?

— Да кажем, че разпознах сродна душа. — Тя се пресегна и покри ръката му със своята, за да подчертае разбирането си.

Вместо това захвърчаха искри. Привличането, което тлееше на повърхността, лумна от докосването и възпламени цялото й тяло.

Изненадана, започна да отдръпва ръката си, но той с едно ловко движение завъртя китката си и я задържа. Приятното усещане от допира му я накара да се отпусне.