Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Шарлът и Силвия се спогледаха дълго и многозначително. Двете направо четяха мислите си, което оставяше Лекси да гадае отговора.

Шарлът се покашля.

— Дядо ти го получи като заплащане за извършени услуги.

— Транспортни услуги? — попита Лекси. Дядо й беше работил като шофьор в различни богаташки семейства през годините.

Шарлът кимна.

— Та кога ще мога да го видя? — попита тя.

— Пръстенът ли? — зачуди се Лекси.

— Не, глупаво момиче, твоя кандидат? Искам да се запозная с мъжа, за когото ще се омъжиш! После той може да ми покаже пръстена.

Лекси завъртя очи и размаха ръка пред баба си.

— Не съм сгодена, бабо!

— Снимките не лъжат — повториха в един глас Шарлът и Силвия.

Мислите им се движеха по една линия и Лекси осъзна, че темата за Куп беше удобно средство баба й да избягва темата за колието.

Лекси затвори очи и започна да брои наум до десет, като дишаше дълбоко, както я бе научил инструкторът й по йога.

— Ще видя какво мога да направя — каза тя, за да си спечели време.

В никакъв случай нямаше да им доведе Куп. Това щеше да създаде доста усложнения, за които още не бе готова.

— Хубаво! Само кажи кога и ще се приготвя.

Лекси се опита да се усмихне.

— Нещо против да прочета новините онлайн? — попита тя с надеждата да сложи край на темата за Куп.

Двете жени се отдръпнаха и Лекси седна на стола. Никакви количества кофеин не биха могли да я подготвят за торнадото на Шарлът и Силвия.

Тя кликна върху „Дейли Поуст“ — вестника на Куп, за да хвърли поглед на криминалната хроника. Искаше да научи нещо повече за статиите и работата му, но беше шокирана от едно още по-смущаващо заглавие.

„Криминален репортер от другата страна на линията — отново“. Апартаментът на Куп бил разбит миналата нощ. Не се даваха много подробности. По-нататък статията припомняше героичната проява на Куп, избора му за най-известен ерген и някои разсъждения за отношенията му с „неизвестната засега жена от снимката“. Поне все още запазваха анонимността й.

Вниманието на Лекси се насочи към обира и времето, в което е бил извършен — преди или след срещата им? Ако е било след това, имаше вероятност пръстенът да е откраднат. При тази мисъл стомахът й се сви, но повече се притесни, че Куп може да е пострадал.

Лекси се извини и се втурна към банята.

Следваща спирка — апартаментът Куп, за да провери него и пръстена.

Куп живееше сравнително наблизо до баба й и Лекси се метна на метрото, а в 9:30 вече беше на неговата спирка.

Хвърли един бърз поглед на сградата, преди да се качи по стълбите, пошляпвайки с чехлите си на всяко стъпало.

Натисна звънеца и зачака.

Никой не отвори. Позвъни отново. И отново. После силно почука за по-сигурно. Тъкмо се канеше да му звънне от мобилния си — което вероятно трябваше да направи от самото начало — когато се отвори съседната врата.

Една привлекателна жена в полицейска униформа подаде глава.

— Търсите ли някого?

Въпреки дребничкия си ръст тя излъчваше авторитет, който Лекси не можеше да пренебрегне.

— Сам Купър — посочи тя вратата на апартамента му.

Онази жената огледа Лекси от глава до пети. Очевидно я преценяваше, преди да реши да й отговори.

— Той излезе рано тази сутрин и не съм сигурна дали се е върнал. А може да е под душа. — Тя се прозя. — Бях нощна смяна и тъкмо се канех да поспя.

— Извинете. — Лекси отстъпи назад. — Ще му се обадя по-късно.

Но съседката се облегна на рамката на вратата със скръстени ръце и никак не бързаше да се прибере.

— Ако ми кажете името си, ще му предам, че сте го търсили.

Преди Лекси да успее да отговори, врата на Куп се отвори широко.

— Мога ли да се присъединя? — попита той.

— Имаш посещение — отговори съседката през поредната прозявка. Покри устата си с ръка. — Отивам да спя. Ще се видим по-късно. Изглежда имаме да обсъдим доста работи. — Прекалено проницателният й поглед се спря отново върху Лекси, после жената наклони глава и се прибра.

Смутена, Лекси се обърна към Куп с намерението да му задава въпроси, но като го погледна, всички мисли излетяха от главата й. Той стоеше пред нея само по избелели дънки с разкопчано горно копче, а нагоре се виждаха плочките на корема му, загорелите гърди и небръснатото му лице. Тя забрави за съседката, забрави защо беше дошла. Леле, не помнеше дори как се казва!

— Ще влезеш ли? — попита той.

Лекси кимна. Поне това успя.

— Добре. По-добре, отколкото да говорим в коридора.