Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Горкото дете! — обади се Шарлът. — Трябва да изпратим цветя!

Лекси се усмихна на грижовната си баба.

— Непременно.

— Ами сервитьорът?

Тя продължи да чете.

— Партньорът на Сара Рейф Манкузо беше сериозно ранен, но животът му е вън от опасност. Чакай! Чуй това! Според полицията въпросният сервитьор се е оказал мъжът от серията обири, извършени напоследък по големи събития и колекционерски форуми в града. Свидетел го е разпознал и като шофьор, който блъснал пешеходец и избягал!

Шарлът възкликна шокирана.

— Тук пише, че сервитьорът е знаел, че ако го хванат, ще бъде съден за убийство, затова в паниката си ме е похитил и е избягал. — Лекси пусна вестника.

— Боже мили!

Лекси кимна.

Двете замълчаха за няколко минути да осмислят новините.

— Трябва да говоря с теб — най-после каза Лекси.

— Аз също. — Баба й я погледна със сериозно изражение на лицето.

— Възрастта има предимство пред красотата — разсмя се тя.

Баба й също се изкиска.

— Добре. Първо аз. Ще бъде много глупаво от твоя страна, ако изпуснеш Куп. А моята внучка не е глупачка.

Лекси дълбоко въздъхна и кимна.

— Права си.

— Така ли? — изненада се Шарлът.

Лекси сви рамене и добави:

— Разбира се. Трябва да съм истинска глупачка, ако оставя Куп да си тръгне. Но съм жена в трансформация.

Тя разказа на баба си за предложението, което направи на Куп, като пропусна онази част със секса.

— Изобщо не помислих за чувствата му или за неговия живот. Просто ги пренебрегнах. Не бях планирала да го питам. Просто се случи.

— И той не го прие добре, хм?

Лекси подпря брадичка на ръката си.

— Никак. Стигнахме до задънена улица и двамата се оттеглихме всеки в своя ъгъл. После онзи ме похити и видях живота си като на лента. Моят празен живот. — Тя дръпна една хартиена салфетка и започна да я къса на малки парченца. Не беше лесно да си признае грешките.

Шарлът се облегна назад върху възглавничката на стола си.

— Ако твоят живот е празен, има едно просто решение. Запълни го! Моят живот беше пълен, но щеше да е още по-добре, ако дядо ти беше жив. Или ако си бях дала втори шанс — каза тя замислено.

— Съжалявам.

Шарлът поклати глава.

— Недей! Аз съм си минала по пътя. Но едно нещо запомни от мен. Живей всеки ден пълноценно! Прави така, че когато дойдеш на моите години и погледнеш назад, да не съжаляваш за нищо.

Лекси се усмихна.

— Мъдра жена си ти, бабо.

— Сега кажи ми онова, което не знам — подкани я Шарлът.

— Като начало ще трябва да направя някои промени. — Лекси въздъхна дълбоко. — И колкото и да ми харесва да живея при теб, време е да си намеря собствен дом.

Баба й облещи очи.

— Моето птиченце най-после ще отлети от гнездото! — Шарлът притисна ръце към гърдите си. — Мислех, че този ден никога няма да настъпи.

— Не си ли разстроена? Няма ли да имаш нужда от мен?

Шарлът махна с ръка, отхвърляйки тази мисъл.

Лекси стана от стола и прегърна баба си.

Изведнъж си представи живота без Шарлът и защитната мрежа, която пускаше около нея. Но вместо да се изплаши, усети трепетно очакване.

— А къде виждаш връзката между Куп и новия си дом? — попита я баба й.

— Не съм сигурна. — Лекси срещна изпитателния й поглед. — Но това решение е свързано с моето бъдеще. Независимо какво той ще реши.

Шарлът се усмихна.

— Толкова се гордея с теб!

Както винаги нейното възхищение и одобрение разтопиха сърцето на Лекси.

— Какво да кажа? Имам най-добрата учителка.

— Със сигурност.

Лекси изля недопитото си кафе в мивката, изплакна чашата и я сложи в съдомиялната машина.

— Трябва да изляза за малко.

Шарлът придърпа реверите на халата си:

— Къде? — попита я тя.

— Където отивам винаги когато трябва да помисля.

Лекси имаше планове за бъдещето. Куп трябваше да реши дали иска да ги сподели с нея.

Куп не можа да заспи. Беше пуснал статията си в сутрешния брой и се захвана с материал за следобедния. Беше звънял няколко пъти на мобилния на Лекси, но явно пак беше забравила да зареди проклетата машинка. А 6:00 сутринта беше прекалено ранен час да буди Шарлът.

От мига, в който сервитьорът бе опрял нож до гърлото й, той осъзна, че не може да живее без нея. Ако това означаваше да я следва по света, така да бъде. Поне щяха да бъдат заедно. Може би ако се откажеше от работата си, щеше да освободи творческата си енергия. Много се надяваше на това, защото спестяванията щяха да свършат и тогава как щеше да покрива сметките си.