Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Приличаше на испанска уличница — обясни Силвия.

Шарлът я зяпна.

— Ами, истина е!

Куп се разсмя.

— Направила си съвършения избор — увери той Шарлът. — Чували ли сте нещо за Рики? — попита ги той.

Те отегчено се спогледаха.

— Не — отговориха в един глас.

Куп кимна доволен. Беше си помислил, че онзи мъж ще стои далеч от живота им, за да не се разчуе за миналото им.

— Виждал ли си Лекси? — попита Шарлът.

Куп поклати глава. Не, откакто бяхме в дрешника, но се съмняваше, че старата жена би одобрила това. Той се притесняваше, че е напуснала събитието сама, обидена от отговора му.

— Тъкмо се канех да ви питам същото. Ще ида да видя дали мога да я намеря, преди да е започнал търгът.

— Ще дойдем с теб — каза Шарлът.

С двете възрастни дами до себе си той премина през струпаното множество.

— Толкова се вълнувам да разбера къде ще отиде колието ми — прошепна Шарлът. — Надявам се да е при някой специален човек. А, ето я и Лекси! — Шарлът посочи към насъбралите се хора.

Куп се обърна и краката му се подкосиха, като забеляза сребристата рокля. За миг си спомни как я бе вдигнал, как телата им се бяха слели и как после я бе оставил да си тръгне.

Що за идиот беше той?!

Шарлът помаха на внучката си.

Само след секунда настъпи хаос.

Изпочупени стъкла.

Писъците на Лекси.

Куп, Шарлът и Силвия разбутаха тълпата и стигнаха до Лекси точно когато сервитьорът я сграбчи през кръста с една ръка и опря нож в гърлото й.

Чудеше се дали сънува, но явно не сънуваше. Прималя му, като забеляза паниката по лицето й.

Куп се огледа за Сара и я видя бавно да си проправя път между вцепенените гости, но беше прекалено далеч, за да помогне. Рейф, бившият й партньор, заобиколи от другата страна, но също не можа да стигне навреме.

Куп знаеше, че ако се намеси, нападателят ще забие ножа в гърлото на Лекси.

— Пръстенът е у него — подвикна Лекси на Куп.

— Млъквай! — Онзи я мушна с върха на ножа си. Тънка струйка кръв потече по врата й.

Гърлото на Куп пресъхна.

— Как си представяш, че ще се измъкнеш оттук? — Той бавно направи няколко крачки към тях с вдигнати ръце, за да спечели време.

— Кой си ти, по дяволите? — попита сервитьорът.

— Аз съм с дамата, която държиш. Сега се успокой — каза Куп и направи още няколко крачки напред.

Лекси не откъсваше поглед от него.

— Не се приближавай! — изкрещя нападателят.

Куп спря. Не можеше да даде знак на Сара и Рейф, но се надяваше, че имат време да се приближат.

— Просто ще изляза — каза сервитьорът, без да отмества ножа — и никой няма да ме спре. — Той повлече Лекси със себе си към вратата.

Тя правеше ситни стъпки на високите си обувки.

— По-бързо! — изкрещя й той.

Животът на Куп се скъси с няколко години. Не можеше да повярва, че тъкмо когато бе открил жена като Лекси, ще трябва да я загуби завинаги. Ако се беше съгласил да замине с нея за Австралия, нямаше да остане сама и да бъде лесна мишена.

Мъжът стигна до изхода точно когато Сара се бе приближила от другата страна. Но преди тя да успее да реагира, похитителят блъсна Лекси напред, тя изкълчи крака си и се строполи на пода, а той се втурна нагоре по стълбите.

Сара измъкна пистолета изпод роклята си и хукна след него.

Рейф я последва, а Куп изтича към Лекси, коленичи и я грабна трепереща в прегръдките си. Вдиша познатия аромат, благодарен, че е жива и не е наранена.

— Сигурен ли си, че не искаш да заемеш мястото на брат си в полицията? — засмя се тя.

— Вече съм опитвал това — каза той.

Изненадана, Лекси вдигна глава и срещна погледа му. В този момент Шарлът се хвърли към нея.

— Едва не те загубих! — изплака баба й и я прегърна с крехките си ръце.

— Добре съм. Кълна се. Ще задушиш Куп. — Лекси се опитваше да разведри положението, но всички знаеха, че онзи беше на косъм да й пререже гърлото.

— Е, виждам, че знаеш как да раздвижиш едно тържество, млада госпожице! — каза Джак, като се приближи към тях.

Лекси не знаеше, че бащата на Куп е тук.

— Добре съм, господин Купър.

— Джак. А това е Фелиша — каза той и посочи към жената до себе си.

Лекси й се усмихна и продължи с представянето:

— Бабо, това са бащата на Куп Джак и приятелката му Фелиша. Господин… Джак, това е баба ми Шарлът Дейвис и приятелката й Силвия.

— Приятно ми е — каза Шарлът.

— На мен също — добави Силвия.

— Удоволствието е изцяло мое, дами.

Двете замълчаха.

Лекси присви учудено поглед. Сигурно бяха доста стресирани, за да не се впечатлят от бащата на Купър.