Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Татко, да си виждал Сара? — попита го Куп.

Той поклати глава.

— Тя е опитен професионалист. Ще се справи — отговори Джак. Но задържа погледа си на Куп по-дълго и Лекси осъзна, че положението е сериозно.

В този момент полицията нахлу през вратата. Започнаха да разпитват свидетелите. Пристигнаха и лекари от Спешна помощ, които настояха да прегледат Лекси.

Чак тогава тя опипа врата си и осъзна, че й тече кръв. Премигна и изведнъж й прималя.

— Ще остана с теб — каза Куп.

— Да отидем на по-спокойно място — предложи мъжът от лекарския екип.

Лекси се усмихна на Куп.

— Добре съм. Виж какво става, потърси Сара. Бабо, вие със Силвия елате да ми правите компания. — Тя си знаеше, че няма да искат да се отделят от нея.

Куп неохотно се отдалечи и отиде към другия край на залата. Тя се остави в ръцете на лекаря, който превърза врата й и прегледа глезена.

Куп се върна точно когато беше приключил.

— Хванаха ли го? — попита Лекси.

— Още не — отговори Джак, който се бе присъединил към тях, и в гласа му се долови притеснение. — Сигурно сервитьорът е имал подкрепление, защото са притиснали Сара на покрива. Рейф закъсня за секунда и онзи я взе за заложница.

Лекси зяпна.

— Рейф е от специалните части и са повикали целия отряд — успокои я Джак.

Въпреки това тя поклати глава, изплашена за най-близката приятелка на Куп.

— Не съм сигурна, че мога да понеса повече — обади се Шарлът.

Колкото и да й се искаше да остане с Куп, Лекси разбра, че трябва да отведе Шарлът и Силвия.

— Хайде, бабо! Ще ви прибера. — Лекси прегърна баба си през раменете.

— Ти си добро момиче. Чакай да кажа на Силвия — отговори баба й.

— Бих ви изпратил, но трябва да напиша репортажа за вестника — каза Куп.

— Знам. А и Сара ти е много близка. Разбирам. И аз бих останала, но… — Тя показа с глава към възрастните жени.

— Трябва да ги отведеш оттук. И да си починеш. Ще дойда веднага щом се освободя — обеща й той.

— Добре.

Какъв смисъл имаше да идва Куп, като вече й бе казал, че не се интересува от живота, който тя му предлагаше?

В съзнанието й изникна въпросът на Сара: „Къде се виждаш след пет или дори десет години?“.

Може би беше време Лекси да помисли върху това.

Лекси не спа дълго. Събуждаше се от кошмари за сервитьора и покушението. После не можеше да мигне от спомените за секса с Куп. Както и за недвусмислените му думи.

Наистина ли се бе надявала, че той ще зареже живота си, за да тръгне да странства по света?

Тъкмо това бе основният проблем. Колкото и да обичаше пътешествията, беше време да приеме реалността. Тя беше на двайсет и девет, имаше успешна кариера, значителна сума по сметка, възрастна баба и нищо друго свое.

Когато Шарлът си отидеше, какво щеше да й остане? Какво очакваше от бъдещето?

Спомни си за Сара, която едва познаваше, но която веднага бе заковала проблема. Тя бягаше. А вече беше време да порасне.

Лекси се изкъпа, облече се и тръгна към кухнята. Баба й седеше на масата все още по халат.

— Добре ли си? — попита я Лекси.

Баба й кимна. Не скочи да я поздрави както обикновено.

— Аз трябва да те питам това.

— Добре съм. — Лекси опипа врата си. Беше сменила прекалено широкия бинт с по-тесен. Все пак имаше само драскотина, която щеше да мине за нула време.

— Голямо преживяване имахме миналата нощ. — Лекси си сипа чаша кафе и доля на баба си.

— Можехме да минем и без онзи с ножа — уточни баба й.

Изглеждаше още по-стара.

И уморена.

Лекси докосна съсухрената й ръка.

— Имаш ли новини от Куп? — попита я Шарлът.

Лекси поклати глава.

— Още не… чакай. — Тя изтича в стаята си, за да провери телефона. — Не работи.

Шарлът смръщи вежди.

— Наистина ще трябва да се откажеш от този досаден навик да не си зареждаш телефона.

— Знам. — Тя остави безполезната машинка на масата.

— Той не би ли дошъл направо тук, ако имаше новини? — попита баба й.

— Съмнявам се, че би искал да те събуди толкова рано. Прегледа ли вече вестника? — попита Лекси.

Шарлът поклати глава, тръгна към коридора, отвори вратата и се върна с вестника.

— Бях прекалено изтощена тази сутрин. Ето го. — Плъзна го по масата. — Кажи какво пише.

Лекси смъкна найлона и прегледа първата страница. Забеляза заглавието на Куп. Надяваше се, че е потънал в работа, а не чака в някоя болница новини за Сара.

Запрепуска през редовете и изпита облекчение.

— Бившият партньор на Сара се е намесил и я е измъкнал — прочете тя. — Наранила си е коляното. Отново, както пише тук. Рисковете на професията, казват. Чувствам се ужасно! — Лекси знаеше колко обича професията си Сара.