Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Тогава как си обясняваш привличането му към мен? — попита Лекси и преглътна напиращите сълзи.

Беше си обещала никога да не допуска мъж да я нарани, както бе направил Дрю. Но хлътването по Куп й причини още по-тежка болка. Защото го обичаше много повече.

Сара поклати глава.

— Това е химия — няма обяснение. Трябваше да се досетя.

Лекси я погледна с любопитство.

— Звучи ми сякаш говориш за определен човек.

Сара повдигна рамене.

— Не обсъждаме мен, забрави ли? Говорим за теб. И Куп. Когато те предупредих да не го нараняваш, не съм си и помисляла, че може да ти свие номер. Съжалявам.

Лекси повдигна ръка и после я пусна безпомощно надолу.

— Истинската любов никога не протича гладко.

— Така ли било? — попита Сара.

— Това се отнася за мен. Куп каза същото нещо. Докато аз всичко провалих.

Сара ококори очи.

— Човек не си тръгва от любов. Освен ако не е от моето семейство — разсмя се тя. — Лекси, какво искаш от живота, ако не възразяваш да те попитам? Искам да кажа, къде виждаш себе си след пет или десет години?

— Не знам. Никога не съм гледала толкова напред.

Сара погледна часовника си.

— Търгът започва сега. Трябва да вървя, но мога ли да ти дам един съвет?

Лекси кимна.

— Обмисли нещата. Преди да е станало прекалено късно.

Куп изчака още няколко минути да се овладее, преди да излезе от дрешника. Отби се в тоалетната. После тръгна да се обади на организаторите, за да го инструктират за ролята му. Те си имаха специалист по търговете, така че Куп трябваше само да чете описанията и да остави професионалистът да си върши работата.

Забеляза Аманда, която говореше с участници в търга. Изглеждаше красива както винаги и направо лиги й бяха потекли от перспективата да е единственият журналист в залата. Той й махна и продължи да оглежда събралото се множество.

Влезе Сара, която оглеждаше с бдителен поглед наоколо. За света изглеждаше като жена, която търси някого. Явно доволна от видяното, тя се отправи към бара, за да си поръча обичайната сода с лимон.

Бащата на Куп стоеше настрани с приятелката си Фелиша. Куп я хареса — брюнетка, доста по-едра от дребничката му майка, но изражението й силно напомняше нейното, когато беше до стария. На лицето й бе изписано обожание.

Джак Купър явно бе срещнал някого, който се вълнува от него. А щом Джак я бе довел тук, значи и той изпитваше същото. Куп се радваше за него и тръгна да се запознае с жената, която най-после бе успяла да събуди баща му от дългата кома.

Докато се представяха и бъбреха, Куп се оглеждаше наоколо за Лекси, защото страшно му се искаше да сподели този важен момент с нея.

Но не я виждаше никъде.

— Къде е твоята дама? — попита го Джак, сякаш прочел мислите му.

— Сара е на бара. — Куп тенденциозно се направи на разсеян.

Джак погледна към тавана.

— Наистина ли аз съм го отгледал?

Фелиша се разсмя.

— Може би иска личният му живот да си е лична работа. Ще отида да се освежа — дипломатично каза тя.

Куп поклати глава.

— Остани, моля те!

Баща му го погледна с благодарност.

— Виж, Лекси е тук. Имахме малък спор и вероятно ще се забави за малко, докато се пооправи — призна си той.

— Продължаваш ли да се инатиш? Продължаваш да настояваш, че не можеш да бъдеш с жена, която обича да пътува?

— Тя ме покани да замина с нея. — Като си спомни за предложението, Куп пак поклати глава.

— Това е чудесно! — Джак го погледна в очите и разбра отговора му. — Казал си не! Ти, кучи сине!

— Значи аз съм лошият? Моят живот е тук. Имам стабилна, успешна работа. Жилище.

Тогава защо му беше толкова пусто? Как така се оказа, че всичко, което притежаваше, му беше недостатъчно?

— Ако извадиш късмет да срещнеш любовта, не трябва да бягаш от нея — настоя баща му. И за изненада на Куп той хвана ръката на Фелиша.

Куп огледа банкетната зала, бляскавите полилеи и елитното общество наоколо, но искаше да види само една жена. Онази, която го подлудяваше.

— Нормално ли ти се вижда да няма собствен дом? — попита Куп с тих, но твърд глас.

Джак сви рамене.

— Това не означава, че не може да го има. Или че няма да го има в бъдеще. Значи си няма дом. Ти предложи ли й твоя? — попита баща му.

Не беше го направил. Не и точно с тези думи.

— И двамата си мислехме, че има само един изход.

— Хмм. Чудя се защо не искаш да заминеш с момичето на мечтите си. Чакай да помисля. Ще имаш повече време да пишеш. Но няма да имаш извинение, ако се провалиш. — Джак се опита да натрие носа на Куп с единственото нещо, което синът му не можеше да понесе.