Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Тогава направи това, което са ме учили родителите ми — не казвай нищо! — Гласът й се стегна от обида и разочарование.

Наистина ли се беше надявала, че ще зареже целия си живот и ще тръгне на някое от нейните пътешествия, чудеше се той.

Тя не го канеше на обикновена ваканция и двамата бяха наясно с това. Твърде много неща имаше между тях, за да говорят за еднократно преживяване. Това беше сериозно обвързване.

Той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Леке, аз работя тук. Не мога просто да стана и да замина, когато ми хрумне — опита се да обясни той.

— А, значи твоето „обичам те“ дойде с очакването, че аз изведнъж ще пожелая да се откажа от всичко в живота си и да се установя?! — недоумяваше тя.

Той стисна зъби, като усети, че този спор няма да доведе доникъде.

— Да не би твоето признание да дойде с друго очакване — че ще хукна при първо повикване?!

Очите й се наляха със сълзи, което сви стомаха му на топка.

— Мога да те цитирам: „Това си е моето занимание“. Знаеше какъв ще е отговорът ми.

Да, знаеше го.

Тя избърса очите си.

— Точно както историята за баба ми — знаех, че ще я напишеш по един или друг начин.

— И нямаш нищо против?

Тя поклати глава.

— Още не знам. Но съм се примирила. Защото е част от теб. Забелязах, че тази история те подпали, а и ще бъде добре за кариерата ти. Така че, не, нямам нищо против.

Той дълбоко въздъхна.

— Лекси…

Тя пооправи косата си с ръка, но все още си личеше, че е била много целувана, а и нещо повече.

— Трябва да призная, че не бях го обмислила, преди да те поканя, но сега ми се струва добра идея. Можеш да пишеш там. Да се освободиш от изтощителното ограничение на новините. Можеш да изучаваш света, да наблюдаваш пъстротата му! — В гласа й се долови вълнение, а лицето й порозовя. — Представи си как ще се отрази това на творческия ти процес.

Думите й го впечатлиха. Но същевременно доста го стреснаха. Той повдигна вежди.

— А творческият процес ще плаща ли сметките? — попита той много по-предпазливо, отколкото възнамеряваше.

— Можем да разберем — отвърна му тя.

Главата му започна да тупти. Може би едно питие преди този загубен търг щеше да е добра идея.

Куп погледна часовника си. Трябваше да се появи при организаторите от фондация „Ланкастър“ половин час преди началото на търга. Вече закъсняваше.

— Няма да те задържам. — Тя се отдръпна. — Аз ще изляза първа. Трябва да се отбия в тоалетната, за да се освежа. — Лекси тръгна към вратата и изскочи през нея, без да поглежда назад.

— Е, това мина добре — измърмори той и се почувства като безцеремонен гадняр.

Но дали наистина се беше надявала той да преобърне целия си живот заради нея?

Защо не? Тъкмо това той очакваше и от нея. Не го беше казал направо, но личеше от светкавичния му отказ.

Нямаше решение, но имаше търг, който трябваше да води. Зачуди се дали Лекси щеше да остане за събитието, или щеше да си тръгне и да го остави сам сред тълпата.

Лекси тръгна направо към дамската тоалетна. Озова се пред огледалото, подпряла глава в ръце, опитвайки да се съвземе, преди да се върне към действителността.

За няколко кратки минути бе имала всичко, което някога бе искала, и после в типичния си стил нейната импулсивност бе разрушила всички шансове. Естествено, че искаше Куп да пътува с нея, но можеше да му предложи идеята по по-подходящ начин. Вместо това остана сама.

Добре тогава. Тялото й още тръпнеше от секса в дрешника. Погледна се в огледалото.

— Супер! Само на какво приличам! — измърмори тя, докато се взираше в устните без червило и размазания грим по лицето.

— Мога да ти предложа моите гримове! — приближи се Сара.

— Не те чух да влизаш.

Другата жена сви рамене.

— Ами, тук съм.

— Аз също.

— Какво стана? — попита Сара и отвори златистата си чантичка, за да извади гримовете си.

— Колко несъобразително, че не си донесох моите. — Лекси се усмихна от немай-къде и започна да поправя щетите по лицето си, нанесени от сълзите й и брадата на Куп.

— Добър слушател съм — настояваше Сара.

Лекси въздъхна.

— Не съм избягала, ако това си мислиш. Всъщност тъкмо обратното. Предложих на Куп да дойде с мен в Австралия. — Тя срещна погледа на Сара в огледалото.

Тя бавно подсвирна.

— Не ти липсва смелост.

— Но ми липсва мозък. Изплаших го до смърт. — Лекси си сложи пудра под очите и руж на лицето.

— Куп е такъв традиционалист, че направо да полудееш. Обича си удобствата.