Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Нещо, което не бихте научили, ако не бяхте отворили моята поща — смъмри я Лекси.

— Незначителни подробности. Харесва ли ти тази рокля? — попита баба й.

Двете жени очевидно се бяха съвзели от разкритията за обира и от загубата на бижутата.

— Откровено ли? Харесвам те повече в слонова кост — дипломатично каза Лекси.

— Добре, така да бъде. Ако искаш ти вземи тази? — предложи баба й.

Лекси направо се задави.

— Не, благодаря.

— Само не ми казвай, че няма да дойдеш! Познавам те, Лекси Дейвис! Отбягваш Куп, откакто ни разкрихте.

Лекси завъртя очи.

— Ама какво всички все повтаряте тази дума „отбягваш“?

— Питаме дали те стяга челикът, скъпа — обади се Силвия.

— Пази се от тихите води — измърмори Лекси. — Отивам си в стаята. — Тя стана и тръгна към коридора.

— Да не би да казваш, че не отбягваш Куп? — Баба й се изпречи с дребната си фигура на пътя на Лекси.

От опит знаеше, че няма да се измъкне.

— Така беше, но вече не е. Доволна ли си?

— Още не. Какво ще облечеш на тържеството? — Шарлът измъкна една кърпичка от пазвата си и си издуха носа. — Купи си нещо ново. Нещо интересно. Подчертай гърдите си!

— О, боже! Вие, двете, внимавайте! — Лекси се стрелна край баба си и потърси спасение в стаята си.

Легна на леглото, сложи ръце под главата си и се загледа в тавана. Трябваше й не само нова рокля.

Трябваше да разговаря с Куп преди галавечерята. Не можеше да му каже онова, което искаше, на обществено място. А и не можеше да го види, преди да са изяснили нещата помежду си.

Беше се опитала да се свърже с него, след като излезе от офиса на баща си, но навсякъде стигаше до телефонни секретари и гласови пощи. Дори да не искаше да говори с нея, едва ли би я отбягвал. Което означаваше, че е зает с някой репортаж.

Не му остави съобщение, защото искаше да го чуе лично и да провери реакцията му. Не искаше да му дава време да обмисля или скрива чувствата си.

Така че трябваше да продължи да го търси.

Изчезването на една тийнейджърка ангажира полицията и пресата през по-голямата част от седмицата. Щом се освободи, Куп веднага започна да се приготвя за търга, а не беше спал от дни. Не помнеше точно кога се е хранил. Момичето беше открито живо, но можеше да си представи каква психологическа травма е претърпяло.

Поне този търг щеше да го откъсне от тази ужасяваща история. Беше поканил и семейството си. Мат и съпругата му бяха заети, но за негова изненада баща му прие. Той бе намерил кой да го замества, а освен това си беше поканил и приятелка. Една вдовица, с която излизаше от известно време.

Куп се радваше за стария. Поне на един от тях да му провърви в любовта.

Куп също щеше да има придружител. От фондацията го бяха посъветвали да наеме охрана за продаваните вещи. Освен бижутата на Шарлът имаше и други вещи, затова бяха нужни поне двама охранители. Беше предложил на Сара. Тя пък беше поканила бившия си партньор Рейф Манкузо. Куп и Сара щяха да отидат заедно на събитието.

Куп се изкъпа, облече си наетия смокинг и когато застана пред огледалото да си сложи връзката, осъзна, че не се бе избръснал. Брадата му беше набола, но вече закъсняваше.

Събитието нямаше да започне без него.

Лекси и компанията й пристигнаха половин час по-рано в къщата в Горен Ийст Сайд, където фондация „Ланкастър“ щеше да проведе търга. Лекси знаеше, че Шарлът и Силвия ще имат повече време да пийнат, но искаше да се види насаме с Куп.

Дъхът й спря от красотата на къщата с мраморните настилки, пищните колони и големите огледала. Предметите бяха изложени в просторна зала, където щеше да бъде и коктейлът. В по-ранните часове гостите можеха да разгледат бижутата, да си запишат номерата им. Бяха поканени хора от елита на Манхатън и Лекси разпозна някои известни светски личности. Баба й и Силвия бяха в залата за коктейли очевидно в най-добро разположение.

Лекси остана да чака в главната зала и често-често приглаждаше сребристия тоалет по бедрата си. Не се чувстваше удобно в лъскавата прилепнала по тялото рокля и обувките на висок ток, които продавачката я беше придумала да си купи. Беше я посъветвала да замени очилата с лещи, за да се виждат очите й.

Липсваха й очилата, чиито рамки постоянно нервно посягаше да побутне.

И въобще тази вечер все едно не беше тя, но поне изглеждаше на място. Което само по себе си беше постижение, помисли си Лекси.

Облегна се на една голяма мраморна колона и отпи от шампанското. Шумящата течност бързо стигна до празния й стомах, а оттам — директно в главата й. Минутите се нижеха. Ако продължаваше да стои там с питие в ръка, щеше да е напълно пияна до пристигането на Куп.