Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Точно когато се канеше да потърси баба си, го забеляза. Никога не бе го виждала в официално облекло и мъжът в елегантния черен смокинг спря дъха й. Умората, която бе изострила чертите му, и леко наболата брада подчертаваха сексапила му.

Тогава тя осъзна, че не е сам. Красива блондинка с широка, но изключително красива рокля стоеше до него.

На Лекси й прилоша.

Искаше да се обърне и да избяга, но блондинката първа я забеляза и й помаха. Тогава я позна.

Сара, помисли си Лекси с облекчение.

Другата жена дръпна Куп за ръката. Прошепна нещо в ухото му и посочи към Лекси.

Погледите им се срещнаха.

Тя все още трепереше и нервното напрежение в стомаха й се засили, когато двойката тръгна към нея.

— Лекси — каза той с приглушен глас, като я поглъщаше с помътнял поглед.

— Куп — едва разпозна гласа си тя.

— Лекси, не можах да те позная! — възкликна Сара и я прегърна приятелски.

— Аз определено не те познах! — Лекси отстъпи назад и се възхити на поредната й промяна.

— Между нас да си остане, но съм тук като охрана. — И тя потупа лекичко бедрото си. — Тук ми е оръжието — прошепна тя.

Това обясняваше свободната кройка на тоалета й. Лекси се успокои, че двамата с Куп не са двойка. Пулсът й бавно започна да връща нормалния си ритъм.

Сара погледна към единия, после към другия.

— Аз изчезвам. Ще отида да се обадя на работодателя си. Ще се видим по-късно. — Тя им махна и изчезна, като остави Лекси и Куп, които не откъсваха поглед един от друг.

— Здравей — каза тя и се почувства ужасно глупаво.

— Здрасти и на теб.

Тя преглътна с мъка.

— Трудно е да те открие човек.

— Не знаех, че ме търсиш. — Той не откъсваше поглед от нея.

Тя сви рамене.

— Не оставих съобщение, но… ето ме тук. Подраних. Заради теб.

Той се подпря на колоната зад него.

— Така ли?

Тя кимна.

— Защо? — попита я той. — За какво имаш да говориш с мен, красавице?

Гласът му изхриптя. Близостта му и познатото ухание събудиха чувствеността й.

— Оставихме нещата недоизяснени.

— И?

Явно прехвърляше всичко в нейни ръце, не, че го упрекваше.

— Доста мислих след последната ни среща. За онова, което каза и направи. Както и за мен и всичко, което научих. — Тя облиза устни и усети вкуса на шампанско. — Видях се с баща ми.

Очите му се разшириха.

— Е, това вече е изненада. Какво стана?

— Имаме известен прогрес благодарение на теб.

Двамата замълчаха. В главата на Лекси се въртяха думи, които искаше да изрече, но чувствата я завладяха и не можеше да формулира мислите си.

— Нещо друго? — подкани я той с дълбок, подканващ глас.

— Липсваше ми — призна тя, като преглътна гордостта си, но даде воля на сърцето си.

Какъв напредък, помисли си Куп.

— И ти ми липсваше.

— И… — започна тя. После замълча.

Сърцето му замря, докато я чакаше да продължи.

— И аз изпитвам нещо повече към теб, Куп — каза тя и си пое дълбоко въздух. — Обичам те.

Най-после.

Той й се усмихна.

— И аз те обичам.

Наведе глава и я целуна по устните. Тя се отдели от него само за да остави чашата шампанско на близката масичка, и като се върна, прегърна го през врата и го целуна.

И той почувства, че тя повтаря тези две думички отново и отново с устни, с езика си. После леко се отдръпна и допря чело до неговото.

— Още не съм приключила — каза тя с дрезгав глас.

— Тогава не спирай!

Тя се разсмя.

— Искам да кажа, че не съм приключила с обясненията.

Той пусна ръце по бедрата й и кимна с разбиране.

— Можем да поговорим по-късно. — Точно сега имаше нужда да остане насаме с нея, а не да стои на обществено място.

— Има един дрешник, който не се използва през лятото — каза тя, прочела мислите му.

— Откъде знаеш какво си мисля? — попита той удивен, но не изненадан.

— Вече ти казах, че дойдох по-рано. Имах време да поразгледам наоколо — каза тя с блеснали в очакване очи.

— Покажи ми го? — Той погледна часовника си. — Бързо. Имам само двайсет минути.

И имаше намерение да използва всяка от тях.

Куп сграбчи Лекси за ръката. Тя го поведе зад ъгъла през един празен коридор към двукрилата врата на дрешника.

— Ето го. Чух хора от персонала да казват, че ще го оставят отключен, ако се наложи някой да остави багаж. — Завъртя топката и вратата се отвори. — Voila 12 — каза тя и се пъхна вътре.

Той светна лампата, затвори вратата с крак, заключи я и взе Лекси в обятията си.

Не можеше да откъсне поглед от красивото й лице, докато вдигаше роклята й нагоре и пускаше ръката си между бедрата й.