Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Не сега — предупреди го Куп.

— А кога? Наистина ли си мислиш, че ме интересува дали не можеш да бъдеш ченге заради травмата в рамото? Или че бракът ти се провали, защото имаше невярна съпруга? Нито едно от тези неща не е важно за мен, но ти си толкова упорит, че не искаш да го видиш.

Куп разтърка врата си. Той чу баща си. Дори знаеше, че има право. Може би все пак беше време да премисли бъдещето си.

Лекси знаеше, че Куп има работа тази вечер. Не му трябваше още лична драма преди търга, а и тя искаше време да помисли. Затова отиде да разгледа бижутата. Искаше да види онези от тях, които баба й и приятелите й бяха крили с години.

За нейна изненада се оказа трудно да стигне до тях. За бижута, които винаги бе смятала за грозни, получаваха доста внимание. Което е добре за фондацията, помисли си тя. Вероятно това означаваше, че някой ще наддава за тях. Много жалко, че не можеше да си позволи да откупи колието за баба си, но бижутата струваха много повече от една къща.

Още не бе видяла баба си и Силвия, но се надяваше да стоят далеч от неприятности.

Огледа се. Сервитьорите предлагаха шампанско, приемаха поръчки за питиета и ги изпълняваха. Лекси си взе една чаша с пенливата течност и изчака възможност да се доближи до изложените бижута.

Поогледа гостите. Една красива блондинка, която й заприлича на телевизионна журналистка, мина край Лекси и изключително я впечатли с червената си рокля.

Жената забеляза погледа на Лекси и се усмихна.

— Познаваме ли се? — попита я тя.

Лекси се разсмя.

— Сторихте ми се позната. Може би от телевизията? От новините?

Жената поклати глава.

— Ласкаете ме. Аз съм от екипа зад кулисите — Аманда Никълс, моден редактор в „Дейли Поуст“.

Лекси се изненада.

— О, значи работите с Куп! Аз съм Лекси…

— Лекси Дейвис, знам. От вестниците. Споменават ви в „Ергенски блог“ — каза Аманда.

Лекси завъртя очи.

— Не ми напомняйте.

— Мисля, че рубриката е много мила. Поне по отношение на сватосването. — И Аманда й се усмихна. — Кажете, забавлявате ли се тази вечер?

— Да — излъга Лекси. Не би разкрила проблемите си пред някоя непозната. — Надявах се да хвърля един поглед на бижутата, преди да ги продадат и да изчезнат завинаги.

Аманда кимна.

— Мисля, че мога да ви помогна с това. — Тя хвана ръката на Лекси и я помъкна към масата. — Извинете — каза тя, разбутвайки хората, които си говореха там.

Най-накрая Лекси получи последна възможност да види пръстена и колието, които Куп бе върнал на собствениците им. Още й се струваше странно, че колието, което баба й носеше по халат, сега се продаваше за цяло състояние.

Тя поклати глава, удивена, преди да се обърне към Аманда.

— Благодаря. Наистина бях любопитна.

Светлините затрепкаха и един глас съобщи по микрофона, че търгът започва след пет минути.

— Госпожо, нося ви питието — каза един сервитьор на Аманда, като подаде чаша червено вино от един поднос.

Аманда поклати глава.

— Съжалявам, но не съм поръчвала нищо.

Той наклони глава настрани.

— Е, някой поръча червено вино. Реших, че сте вие.

— Аз не пия червено вино. Лекси? Ако искаш, вземи го ти.

Преди да успее да отговори, една жена с поднос, пълен с чаши с шампанско, се спъна и се блъсна в сервитьора. Червеният алкохол заля отгоре до долу красивата рокля на Аманда. Чашите шампанско от подноса паднаха на земята, кристалът се изпотроши и шампанското се плисна навсякъде.

Аманда залитна назад и се спъна в масата с бижута, преди да успее да се задържи.

— Чакай да ти помогна — Лекси коленичи и посегна към купчината салфетки, които също се бяха разпилели долу. Докато се навеждаше, тя забеляза, че сервитьорът се пресегна, дръпна пръстена от масата и го пъхна в джоба си.

Тя премигна, асимилира видяното и незабавно се изправи и закрещя:

— Охрана!

Сервитьорът замръзна.

— Този човек взе пръстена! — изкрещя Лекси.

Той се обърна да бяга, но като разбра, че е обкръжен, сграбчи Лекси и я дръпна към себе си. Нещо остро се заби в кожата й. Беше нож. Опрян в гърлото й.

Куп мерна Шарлът и Силвия сред тълпата. Тази вечер не ги бе срещал и искаше да ги поздрави.

Те също го забелязаха и му махнаха.

Той наклони глава и си проправи път към тях.

— Дами, изглеждате изключително красиви тази вечер — каза им той.

Двете се изчервиха и запърхаха с мигли, доволни от комплимента.

— Благодаря! Исках да си сложа червената рокля, но Лекси и Силвия не я одобриха.