Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Куп погледна Лекси. Дори под очилата й той долови малките бръчици между очите й и загриженото й изражение.

— Рики, у теб ли са бижутата на двете дами? — попита Куп.

— Може би.

Лекси скочи от мястото си.

— Чух достатъчно. Някой от вас спомня ли си, че тези вещи са крадени? Крадени! Освен сватбения пръстен на баба ми. — Тя крачеше напред-назад пред тримата, критикуваше ги под носа си и изведнъж спря. — Силвия, ти взимаше уроци по компютър, нали?

Силвия кимна.

— Да, и съм доста добра!

— Бабо, нещо ми подсказва, че и ти вече знаеш повече, отколкото ми казваш, права ли съм?

Шарлът отмести поглед.

— Може би.

— Двете ходехме в магазина на Епъл. Но Шарлът обичаше да прекарва времето си с теб и не искаше да те обиди — услужливо се намеси Силвия.

— И на мен ми харесваше времето, в което бяхме заедно — каза Лекси с по-мил тон. — Но можехме да го посветим и на нещо друго.

Шарлът кимна и погледна с обич внучката си.

— Добре, ето какво ще направим. Вие двете компютърни гении ще започнете проучване. Ще откриете наследниците на семейство Ланкастър, ще им върнете бижутата и да се надяваме, че няма да предявят обвинения срещу осемдесетгодишни хора. Ясно? — Лекси изгледа всеки от тях поотделно.

Те смрънкаха нещо недоволно, но никой не прегърна идеята. Концентрираха се върху последната фраза.

— Не мога да отида в затвора! — извика Шарлът и се хвана за гърдите.

— Успокой се! — каза Куп.

— Никакви преструвки по отношение на здравето ти! — разяри се Лекси.

Куп стана и прегърна Лекси през рамо. Възхищаваше се на начина, по който владееше емоциите си през цялото време.

— Спокойно. Всъщност вече проучих и имам добри новини. Първо, не могат да носят отговорност поради давност.

Всички отпуснаха рамене с облекчение.

— Куп, благодаря ти!

Топлата усмивка на Лекси разтопи сърцето му. Тези негови чувства към нея щяха да го довършат.

— Няма защо. И второ, семейство Ланкастър нямат пряко потомство.

— Значи можем да задържим бижутата? — извикаха в един глас Шарлът и Силвия.

Рики замълча. Куп знаеше, че той се интересува единствено да не се разкрива миналото му. Не бяха подхващали този въпрос. Още.

— Не, не можете! — отговори Лекси. — Тези вещи не ви принадлежат — каза тя, видимо изнервена.

Куп се намеси още веднъж.

— Семейството е основало една фондация на името на Харолд Ланкастър, която събира средства по програми за превенция на детската престъпност и за осигуряване на стипендии за онези, които искат да получат образование в колеж. Ако продадете бижутата, ще можете да дарите парите за добра кауза. Поне ще отидат там, където собствениците са искали.

— Но как ще ги продадем публично, без да обясним откъде ги имаме? — обади се най-сетне Рики. Защото усети заплаха за личните си интереси.

На Куп му хрумна една идея.

— Лекси, може ли да поговорим за минутка?

Лекси хвърли три предупредителни погледа.

— Внимавайте! — каза тя и го последва в кухнята. — Какво има?

Той поглади косата й.

— Добре ли си? — Не можа да се въздържи да не я попита.

Тя кимна.

— Дишам дълбоко — пошегува се тя.

Но той виждаше напрежението и разочарованието, изписани на лицето й.

— Почти свърши — успокои я той. — Мислех си, че мога да се свържа с фондация „Ланкастър“ и да им кажа, че съм проучил историята на пръстена, който притежавам и съм разбрал, че им принадлежи. Ще им кажа и че съм открил останалите бижута от комплекта и искам да им ги върна, при условие че няма да задават никакви въпроси за предишните собственици.

Лекси се замисли.

— Това може и да проработи. Не знам как ще ти се отблагодаря заради тях.

— Правя го заради теб.

Тя преглътна тежко.

— Знам. Оценявам го.

— Не искам да го оценяваш, Лекси. Искам да…

— Ей? Тук ли ще стоим цял ден? — изрева Рики от съседната стая. — Тези откачалки ме заплашват!

Нищо лично не може да се обсъжда точно сега, помисли си Куп ядосан. Освен това забеляза, че Лекси прие прекъсването с облекчение.

— Да идем да им кажем — предложи той и излезе от стаята, без да я погледне.

Обясни им, че ако фондацията приеме бижутата без повече въпроси, ще се отърват. Но ако решат да повдигнат въпроса къде са били досега, Куп нямаше да може да направи нищо.

Лекси настоя да заведе баба си и Силвия вкъщи и така щеше да се измъкне от обсъждане на нерешените проблеми между нея и Куп.

Бягството беше нещо, което Лекси отлично владееше.

На следващия ден Куп се отби във „Винтидж бижута“, за да вземе гривната от Рики. С доста разправии той се съгласи Куп да го придружи до банката, за да я вземе от трезора заедно със сватбения пръстен на Шарлът. С пълния комплект бижута Куп се свърза с президента на фондация „Ланкастър“, обясни му ситуацията и той я прие с възторг. Куп предаде вещите и официално се отърва от пръстена.