Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Да започнем с вратата — защо не чукате? — попита Куп.

Когато пак никой не отговори, той изпитателно погледна към Рики.

— Чакай да позная. След като веднъж вече ми разби вратата, си помислил, че без проблем ще го направиш пак.

Рики заби поглед в обувките си.

— Сменили сте ключалката — смотолеви той.

Куп завъртя очи.

— А ти как мислиш? И освен това да не би да си мислехте, че ще оставим колието на показ? — попита той и се обърна да изгледа Шарлът.

— Трябваше да проверим — обади се бабата на Лекси и взе да се оправдава. — Просто търся това, което ми принадлежи.

Това още не е сигурно. Лекси стисна зъби.

— Да не се захващаме още с това.

Куп кимна.

— Сега, след като изяснихме кой е влязъл тук първия път, обяснете откъде се познавате. Това е съвсем прост въпрос за вас.

— Родена съм и израснах в Бронкс, Ню Йорк — започна Шарлът.

Лекси я стрелна с предупредителен поглед.

— Добре, добре. — Тя скръсти ръце пред гърдите си. — Със Силвия бяхме съседи в Бронкс, знаеш това.

— По това време ми уредиха среща с Рики. По-късно той ме взе на работа в бижутериен магазин, който държеше — обясни Силвия.

— Бях управител — уточни Рики.

Лекси кимна.

— Още по-добре.

— В онези времена не беше лесно за някоя жена да си намери работа. От нас се очакваше да се омъжваме и да раждаме деца. — Бунтовното изражение на Шарлът красноречиво показваше отношението й по този въпрос.

— Така е. Не бяхме като сегашните ще-правя-каквото-си-искам жени — добави Силвия.

— А никоя от нас не беше готова да се задоми. Имаше толкова много неща на света да се видят, толкова хора да се срещнат — продължи Шарлът и надигна глас от вълнение.

— Продължавай — сдържано я подкани Лекси.

Шарлът наклони глава.

— Като се има предвид, че не беше лесно неомъжени жени да си намират работа, особено по-нетрадиционна, а много не ме бива в шиенето — понякога трябваше да прибягвам до… — Гласът на Шарлът заглъхна, а лицето й пламна от неудобство.

— … кражби — довърши Лекси вместо нея и стомахът й се сви.

— Можеше и да е по-лошо. Бях категорично против проституцията — заяви баба й.

— О, боже! — възкликна Лекси.

— Твоите родители не ти ли помагаха? — внимателно попита Куп.

Естествено, той не чувстваше предателството, което усещаше Лекси в момента. Без съмнение баба й беше направила някои погрешни стъпки, но вероятно е имала основание за това. Сега щяха да разберат. Но да я излъже… Заболя я много повече от разкритието, че няма Дядо Коледа, великденски заек и Фея на зъбчето. А нали точно Шарлът бе подхранвала тези илюзии толкова дълго?

— Лекси, трябва да разбереш, че светът беше доста по-различен тогава. Сега можеш да не се съобразяваш с желанията на баща си и да правиш каквото искаш с гордо вдигната глава. Моите родители ми обърнаха гръб, когато отказах да се подчиня на стандартите. И така останах съвсем сама — обясни Шарлът.

Лекси я погледна в очите и разбра колко силно Шарлът се нуждаеше от разбирането й. Не беше лесно, но тя кимна, опитвайки се да си представи самата себе си, осемнайсетгодишна, и то не във враждебно семейство, а във враждебно общество.

— Моите родители направиха същото — тъжно добави Силвия.

— Когато нямаш избор, когато си гладна, правиш каквото можеш — каза Шарлът. Старческите й очи бяха пълни със същата решителност, която бе имала и на младини.

— И ти какво направи? — попита Куп.

— Захванах се да чистя апартаменти. Оттам богати семейства започнаха да ме канят да сервирам по пищни тържества. Бях благодарна и така можех да си плащам наема за онази дупка, която държахме със Силвия.

— Но аз имах късмет, че Рики ме нае да работя в бижутерийния магазин — каза Силвия.

— Виждате ли? Аз съм добрият герой в този филм — каза онзи човек и се потупа по гърдите.

— Млъкни! — в един глас му изкрещяха Шарлът и Силвия.

Лекси и Куп се спогледаха изненадани.

Силвия се покашля.

— Рики даде идеята тримата да се възползваме от достъпа на Шарлът до разни апартаменти и да ги обираме по време на тържества. Пак той ни караше да оставаме на работа на тези места, за да не се усъмнят в нас. Това прилича ли ви на добър човек? — попита тя.

Рики се намръщи.

— Типично за жените — да прехвърлят вината на друг.

Двете жени го зяпнаха.

— Дядо знаеше ли за това? — попита Лекси, като се опитваше да подреди събитията в живота на баба си.

Шарлът поклати глава.

— О, не! Не. Първите поръчки дойдоха, когато бях на осемнайсет, преди да познавам дядо ти — каза Шарлът. — После ние тримата, ние… хммм…