Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Обещавам.

Той й се усмихна доволен.

— Докато си мислиш, помни, че си успешен уебдизайнер и фантастичен човек независимо колко си различна от другите членове на семейството си.

Топлина се разля по тялото й, сякаш я огря слънчева светлина.

— Имам чувството, че ме харесваш — пошегува се тя.

Погледите им се срещнаха, красивите му очи я изпиваха.

— Нещо повече, Лекси — каза той с глъхнещ от вълнение глас.

От дълбочината на чувствата, които виждаше и чуваше, я завладя паника.

— Значи ще говорим открито с баба ми? Това ли е планът? — попита тя, за да промени темата.

По лицето му пробягна сянка на разочарование, което той успя бързо да прикрие.

— Да, това е планът.

Тя кимна.

— Добре. Тогава да се изкъпем и да го направим. — И тя се измъкна от леглото.

От Куп, от допира му и от чувствата, за които не искаше да чуе.

— Не знам за теб, но на мен ми писна да вися на този ъгъл като най-обикновена уличница — каза Шарлът на Силвия.

Шарлът надникна през улицата към „Винтидж бижута“. Беше рано сутринта и ако не видеха скоро Рики, Шарлът и неустойчивите й крака можеха да се откажат. Вече не бе така млада.

— Съгласна съм. Трудно ми е да повярвам, че досега никой не ни е предложил. Малко е грубо за старото ми его. — Силвия намести големите рамки на очилата си.

— Мисля, че това е само защото никой не може да види лицата ни зад тези очила и шалове. Като се издокарам, ще има да се редят на опашка за целувчица. — Шарлът погледна към приятелката си. — При теб също — добави тя, като опита да се държи мило.

Силвия не можеше да се мери по външност с Шарлът. Нейната сила беше в личността й и голямото сърце. Беше толкова неприятно, че двамата с Франк така и не се сдобиха с деца. Поне тогава можеше да има някоя Лекси в живота й, помисли си Шарлът.

— Виж! Това е той! — Силвия дръпна блузата на Шарлът. — Онзи дебелият оплешивял мъж, който се промъква зад ъгъла!

Той не влезе през вратата на магазина. Вместо това се спотаи отстрани.

— Негодник! Да не сме пропуснали задния вход? — попита Шарлът.

— Не знам. Но поне видяхме, че се е върнал.

Шарлът кимна.

— Сега ни остава само да изчакаме дъщеря му да си тръгне и можем да му устроим засада!

Когато Анна напусна магазина по обяд, Шарлът и Силвия се спогледаха, кимнаха си и поеха през улицата — две жени на мисия.

Щом Лекси не иска да обсъждат сериозни неща, така да бъде.

Но това не означаваше, че разкритията, до които бе стигнал, щяха да го оставят на мира. И по дяволите, ако знаеше какво да предприеме!

Беше направил единственото нещо, което си беше обещал, че няма да повтаря. Беше се влюбил в жена, която не можеше да го обича, нито да остане достатъчно дълго с него. Какви бяха мизерните шансове, които вече два пъти пропиляваше?

Явно доста добри.

Поне не й беше признал директно какво чувства. Все още му беше останало достойнство.

Изкъпаха се — поотделно — и тръгнаха към апартамента на баба и. Караше Куп. Настроението му изпълваше колата и никой от тях не проговори по пътя дотам.

Като пристигнаха, откриха, че Шарлът я няма.

— Кълна се, че тази жена има вграден радар — каза си Лекси. — Ела! Да проверим дали не е у Силвия.

Той последва Лекси надолу по коридора и я изчака да почука на вратата. Никой не отговори.

— Няма никой. — Гласът й заглъхна от притеснение.

— Да се върнем у баба ти.

Седнаха край кухненската маса и се загледаха мълчаливо.

— Трябва да я подмамим сама да признае — предложи той.

Заинтригувана, Лекси се приведе напред и подпря брадичка на ръката си.

— Как?

Той се опита да не обръща внимание на гневната бръчка между веждите й, но реши, че малките гънчици и луничките по носа й са много чаровни.

По дяволите!

Той затвори очи и се опита да се съсредоточи.

— Трябва тя да ни разкаже.

— Ами ако… — поколеба се Лекси.

Куп отвори очи.

— Какво? Кажи! — Единственият начин да го измислят беше да обменят идеите.

Тя прехапа гланцираните си устни.

— Добре. Не ми харесва тази работа. Ами ако вземем колието и на негово място оставим бележка?

— Тогава няма да има избор и ще тръгне да ни търси. Блестящо! Ти си блестяща! — каза Куп, въодушевен от идеята.

От този комплимент лицето й пламна и Куп стана от стола си, за да я целуне. Но бързо се върна на земята и инстинктът му за самосъхранение се задейства, затова отново се дръпна.

Тя видимо се притесни от отдръпването му.

— Ще отида да намеря колието. Обикновено не го крие. — Лекси изскочи от стаята. Върна се след секунди, а колието се поклащаше в ръката й. — Внимание!