Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Тя се строполи в най-близкия стол с цялата тежест на своите седемдесет и девет години.

— О, не! — извика Силвия. — Сега пък какво?

— Не знам за теб, но аз взимам две хапчета и си лягам. Знам си възможностите, а за днес вече са изчерпани. — Беше изтощена, мозъкът й вреше. Обзе я паника заради онова, което знаеше Лекси. — Ще решим какво да правим, когато се събудя.

Силвия кимна.

— И аз съм изтощена. Никой досега не ми е казвал, че старостта е толкова тежка.

Шарлът завъртя очи. Силвия винаги си е била по драмите.

— Какво каза? Да се видим по-късно ли? — попита Силвия през една прозявка. — Звучи добре. Дотогава може би мозъчните ти клетки ще се възстановят и ще измислиш план — каза тя, като се надигна от стола си.

Силвия винаги се бе доверявала на Шарлът, за да ги измъкне от всяка каша. В миналото й бяха поверили лидерската роля. Макар че днес се почувства така изморена.

И стара.

Лекси седеше с кръстосани крака на широкия перваз на прозореца на Куп и се наслаждаваше на гледката през прозореца. В тъмнината блещукаха хиляди светлинки и тя се зачуди колко ли хора имат нейните проблеми.

Куп се бе задържал в спалнята пред лаптопа си. Предполагаше, че пише. Тя можеше съвсем точно да посочи мига, в който настроението му се смени.

След като й каза, че изпитва нещо повече към нея, а тя се уплаши като заек.

Опита се да поработи, като потисне мислите за интимния си живот. Регистрира сайта в мрежата и получи одобрение за проекта си. Когато му го показа и той видя корицата на книгата си на главната страница, засия от гордост. Беше качила една негова случайна снимка, но той категорично я отхвърли. Трябвало да бъде направена от професионален фотограф.

Дори бе много притеснен. Лекси се засмя, като си спомни ужасеното му изражение. Беше решила да го убеди. Имаше опит с други авторски сайтове и нямаше да се откаже да го атакува. Представяше си как читателите се вглеждат в красивата снимка на Куп.

Зачуди се защо емоционалният й живот трябва да бъде толкова сложен.

Не можеше да анализира вълните паника, които я заливаха при мисълта, че Куп може би вече има по-дълбоки чувства към нея. Дали защото не можеше да проникне в мислите му? Или защото се страхуваше, че те водят до очакването да се установи? А това дали щеше да е толкова зле? Ако го направеше заради Куп?

Сара я бе обвинила, че това е повод да бяга от проблемите у дома, но Лекси не можеше да си представи да се откаже от пътешествията си по света, от впечатленията, които получаваше от различните култури, гледки и аромати. Иначе би се задушила. Как е възможно да се бъркат удоволствието и бягството? Освен това Куп разбираше колко важни са за нея пътешествията и едва ли би очаквал тя да се откаже напълно.

Страхуваше се да изясни това.

Страхуваше се, че ще се наложи да избира.

Страхуваше се да го изостави.

Страхуваше се да не я помоли да остане.

Лекси дълбоко въздъхна. Не се виждаше решение на проблема. Тогава изведнъж дочу нещо да потраква в ключалката на входната врата.

Сърцето й скочи в гърлото и Лекси тръгна към вратата.

Куп също бе дочул и се приближи зад нея.

— Защо не чука? — тихо попита Лекси.

— Хубав въпрос. Не съм пуснал резето, така че да видим какво ще се случи. — Куп спря на няколко крачки от вратата, кръстоса ръце на гърдите си и зачака.

Лекси застана до него.

След като няколко минути слушаха човъркането в ключалката, Куп се пресегна и рязко отвори вратата.

Едър плешив мъж влетя в апартамента, залитайки, последван от Шарлът и Силвия. Тримата се изправиха и погледнаха към Лекси и Куп. Шарлът и Силвия гледаха гузно.

Е, и това е нещо, помисли си Лекси.

— Бабо, какво става? Кой е този човек?

— Подозирам, че името му е Рики Бърнет — каза Куп. — Прав ли съм?

— Самият той — отговори възрастният мъж и протегна ръка.

Куп се ръкува, макар че го погледна, сякаш му хлопа дъската.

— В хола. Веднага! — изкомандори ги Куп.

Лекси поклати глава и ги последва навътре.

Посетителите седнаха на дивана — двете жени на една страна, Рики Бърнет — на другата. Шарлът за облекчение на Лекси изглеждаше съвършено здрава и дори лицето й сияеше.

— Искам обяснение и то веднага! — каза Лекси. — Започнете от самото начало. — Лекси се настани в креслото на Куп и се приготви да чуе някаква щура история.

Куп дотътри един кухненски стол и го възседна наопаки.

— И не пропускайте нищо!

Тримата обвиняеми пуснаха по една заучена въздишка, но никой не заговори.