Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Звукът, който се дочу изпод него, му подсказа, че и тя е изпитала същото.

Фантастичен, невероятен секс. Секс, какъвто Лекси никога преди не бе правила. Двамата с Куп бяха в хармония на толкова много нива, не само в леглото. Полуоблечени — тя в една от старите му тениски, а той само по боксерки — двамата изядоха китайската храна и почистиха кухнята.

Отново се озоваха в леглото.

Куп се облегна на възглавниците и остави Лекси да се възхищава на загорелите му мускулести гърди и на кичурите коса, които бе усещала по тялото си. Боже, колко беше секси!

Той подпря главата си с една ръка.

— Наистина трябва да си купя един сервиз за хранене — заяви той, без да осъзнава какъв ефект има върху нея.

Лекси се разсмя.

— Не бих могла да съм ти съдник. Самата аз не притежавам никакви съдове.

— Добре го каза. — Той стисна челюст и доброто му настроение се изпари. Усмивката изчезна от лицето му само като си спомни за скитническата й страст.

И тъй като тя беше спец по скапване на настроение, реши да подхване темата, от която се страхуваше.

— Е, какво ще правим с моята баба?

Куп бавно въздъхна.

— Нали разбираш, че трябва да открием истината?

Тя преглътна през заседналата буца в гърлото си и кимна.

— Знам. — Вече бе приела този факт и се бе подготвила.

— Мислех си, че трябва да я заковем директно. — Той прекъсна с ръка опита й да му противоречи. — Чакай! Не се изразих правилно. Трябва да седнем с нея, да й кажем какво знаем и да я попитаме за истината. Никакво мърдане повече. Сигурен съм, че ще й олекне, когато истината излезе наяве.

Лекси повдигна вежди.

— Така ли? Тази жена е пазила тайната си повече от петдесет години. Мисля, че вече е истински професионалист в укриването. Проблемът ще е в признаването.

Куп се пресегна и сграбчи ръката на Лекси.

— Кого се притесняваш, че ще нараниш повече? Баба си или самата себе си? — внимателно я попита той.

Лекси мразеше този въпрос главно защото предварително знаеше отговора.

— Вероятно и двете — призна си тя. — Ако баба ми наистина е направила това… — а в сърцето си Лекси вече беше сигурна, че е така — тогава къде ме поставя това?

Тя изрече гласно въпроса, който я преследваше, откакто направи разкритието в полицейския участък. Ако Шарлът не беше човекът, за когото Лекси винаги я е приемала, тогава какво й оставаше?

Куп стисна ръката й още по-здраво.

— Мисля, че те оставя на самата себе си — а това е някой, с когото още не си свикнала. Затова си прекарала живота си дотук с мисълта, че докато се изграждаш като копие на баба си, ще можеш да оправдаваш избора и решенията си — много точно обобщи той.

Думите му прободоха сърцето й.

— Сигурен ли си, че не си психоаналитик? — попита тя и се разсмя, за да не се разплаче.

Той се ухили.

— Не бях от най-добрите по психология в колежа. Но това не е нещо, което съм си измислил. Знам го, защото те познавам. — Той не пускаше ръката й. — Запознах се с родителите ти, Лекси, и макар да си много различна от тях, това не те прави лош човек.

— Наистина ли? — Тя се хвана за думите му като удавник за сламка.

Той кимна.

— Хей, наследила си и някои добри неща от тях.

— Например? — скептично попита тя.

Той смръщи замислено вежди.

— Служебната ти етика като начало — побърза да уточни той. — Работила си усилено като уебдизайнер и си постигнала успех, нали така?

— Така е.

— И си откровена по природа. Такива са и те — макар да не ти харесва винаги онова, което казват, или начина, по който се изразяват.

Тя бавно кимна. Имаше известно право.

— А може би ще успееш да приемеш и гледната точка на баща си. Сигурно не му е било лесно да расте с майка като Шарлът, при положение че е толкова затворен човек.

Лекси премигна и даде възможност на мъдрите думи на Куп да проникнат в съзнанието й.

— Никога не съм мислила за положението по този начин. Вероятно се е чувствал толкова различен от майка си, колкото аз от него — промърмори тя.

— Имате нещо общо — каза Куп, видимо доволен.

— Уоу! Кой би си и помислил? — попита тя и светът леко се завъртя около оста си.

— Хей! Независимо колко боготвориш баба си или колко искаш да изглеждаш като нея, онова, което е направила преди петдесет и толкова години няма влияние върху жената, която си днес. — Той постави ръката си под брадичката й и повдигна главата й. — Обещай ми да помислиш за това.

Как би могла да му откаже каквото и да е!