Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Интимното облекло е на четвъртия етаж — каза силно гримираната жена и посочи най-близкия ескалатор с безупречния си маникюр.

— Благодаря. — Лекси се обърна в тази посока и изведнъж дочу името си.

Обърна се и изненадана видя съседката на Куп Сара Риос.

— Така си и мислех — ти си! — поздрави я Сара с усмивка.

— Здравей! — Лекси не можеше да откъсне поглед от жената, която отново изглеждаше съвършено различно от строгия полицай или небрежно облечената съседка, която бе срещнала преди. Облечена в минипола, ефирна блузка, нежни сандали и силно гримирана, с дългата й коса, спусната по раменете й, Лекси вероятно не би я познала дори да я бе видяла първа.

— Светът е малък. — Не успя да се въздържи Лекси.

— Аз съм редовен посетител тук. Имам ли почивен ден, тук съм. — Сара разпери ръце, за да покаже наоколо.

— Пазаруването не е моята стихия.

— А тогава какво? — попита Сара, като я направляваше насам-натам из магазина.

— Пътешествията. Обичам да си спестявам пари и когато ми се прииска, тръгвам — обясни Лекси.

Докато разговаряха, Сара току спираше и оглеждаше разни козметични щандове.

— Къде си била?

— Миналия месец ходих до Индонезия, за да видя района, който бе ударен от цунами през 2004-а, после се озовах в Дарфур с едни хора, с които се запознах по път.

— Значи и твоят външен вид лъже. Трябва да си доста смела, за да пътуваш сама, а после да ходиш в Дарфур с непознати.

Лекси сви рамене.

Никога не бе мислила, че пътешествията могат да я правят смела.

— Хората, които срещнах, работеха в една неправителствена организация. Бяха достатъчно сигурни.

Сара кимна.

— А откъде тръгна тази твоя страст към пътешествията?

Колко интересно! От всички хора точно приятелката на Куп изглеждаше най-любопитна за начина й на живот. Тъкмо заради това беше лесно да се открие пред нея.

— Когато бях по-малка, баба ми ме водеше тук-там из страната. Обикновено се случваше, когато вкъщи станеше доста напечено. Отначало ходехме по местните паркове, имахме разни тайни местенца. После дойде ред на туристическите забележителности като Статуята на свободата и после Емпайър Стейт Билдинг.

— Явно е специална тази твоя баба — каза Сара.

Лекси се усмихна.

— Такава е. — А и вероятно опитна крадла, помисли си тя. — Като пораснах, тя ме насърчи да пътувам и да разглеждам света, докато мога. Пътувах до прекрасни места като Франция, Испания и си дадох сметка, че откъсването от дома е глътка свеж въздух. Накрая пътуването стана мой начин на живот. Нещо, за което жадувах и на което истински се наслаждавах.

— Изглежда у дома ти е било напрегнато.

— Не повече, отколкото на другите хора — небрежно отговори Лекси, изведнъж смутена, че бе изпаднала в откровение. — Ами да не те задържам, беше ми приятно, че те видях, и аз ще направя някои покупки.

Искаше набързо да се отърве, но ръката на Сара я спря.

— Извинявай, ако съм била настъпателна. Полицаят в мен проговори.

Лекси поклати глава.

— Не, нищо подобно. Нещо у теб ме предразполага да говоря.

Сара се усмихна.

— Чувала ли си някога израза „добро ченге, лошо ченге“?

Лекси кимна.

— С бившия ми партньор често изпадахме в подобни роли и макар че мога да бъда доста неприятна, когато е нужно, също мога и да съм добър слушател, което ме прави идеална за ролята на доброто ченге. А ти какво ще купуваш? Защото аз просто разглеждам.

Лекси нямаше намерение да споделя точно това със Сара.

— Трябва ми бельо — подхвърли тя, но лицето й пламна. — Искам да изненадам Куп — смотолеви тя още преди Сара да е забелязала притеснението й.

Широка усмивка цъфна на лицето на другата жена.

— Защо не каза? Нещо против да те придружа? Много ме бива да избирам бельо трепач.

Тя размърда вежди и Лекси се разсмя.

— Защо не? Наистина не съм много веща по тези работи — призна си тя.

Нещо у Сара предразполагаше Лекси въпреки студеното й държание в началото. Явно беше доста предпазлива, докато прецени човека срещу себе си, но щом веднъж някой получеше одобрение, Сара сваляше преградите. Лекси само се надяваше някой ден Сара да не съжалява за решението си да й помогне.

Двете обядваха в ресторанта на последния етаж и в края на деня Лекси се бе сдобила с доста пикантен комплект бельо, с който се надяваше да нокаутира Куп.

Като излязоха от магазина, горещината удари Лекси и тя каза:

— Беше забавно и оценявам помощта ти.

Сара се усмихна.

— Удоволствието е мое. А сега ще се осмеля да кажа още нещо, което не касае дрехите.