Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Дами, има ли проблем? — попита един униформен полицай с авторитетен глас.

— Не, господине. — Освен че най-добрата й приятелка е лъжлива, продажна змия. — Обсъждаме нещо, което се случи далеч в миналото — каза мило Шарлът.

— Очевидно спомените ни за едно и също нещо се различават — добави Силвия. Шарлът забеляза мразовития поглед зад стъклата на очилата й.

— Знаете как е, когато времето започне да си играе с нечия памет. Особено с възрастта — обясни Шарлът.

Силвия кимна.

— А тя ги знае тези работи, защото е с цяла година по-възрастна от мен, в случай че сте пропуснали да забележите повечето бръчки.

Полицаят заклати глава.

— Добре. Сега ви предлагам да се целунете и одобрите, преди това да е преминало в кавга. — И той се разсмя на собствената си шега.

— Мога да й простя винаги — отговори Шарлът. — Правила съм го преди, ще го направя и сега.

— Доколкото си спомням, имах кичури от вече оредяващата ти коса в ръцете си! — сопна се Силвия.

Полицаят взе да заеква, неспособен да формулира смислено изречение. Накрая той подпря ръце на кръста си.

— Оставете миналото там, където си е, и си намерете друго занимание. — С троснато кимване той се отдалечи по улицата.

Шарлът силно въздъхна.

— Е, на косъм бяхме. Няма и ден, откакто напуснах болницата, а щеше да се наложи Лекси да ме измъква от дранголника!

— О, за това вече съм съгласна — отговори Силвия.

Двете жени знаеха, Лекси е причината Шарлът да изпадне в такава паника. Вярно, че си искаше пръстена обратно, но бе живяла без него толкова години. Ако имаше избор, Шарлът би предпочела да зареже всичко и Лекси да продължи да я гледа с блеснал поглед. Вече рядко изпитваше чувство на вина заради миналото си, но при мисълта, че внучката й може да разбере, сърцето на Шарлът щеше да изскочи. Оттогава бе живяла порядъчен живот. Обичаше Лекси и тя я боготвореше. Ако разбереше, дали щеше да продължи да я гледа по този начин?

В усилията си да отвлече вниманието на Лекси Шарлът всеки път измисляше разни работи. Постоянно даваше информация на „Ергенски блог“ хем да окуражи връзката между нея и Куп, хем да ги разсейва, но явно това много не помагаше.

Шарлът погледна приятелката си.

— Вместо да спорим за миналото, трябва да измислим как да запазим историята там, където си е!

Силвия бавно кимна.

— Права си — измърмори тя. — Само ми обещай, че няма пак да си паднеш по Рики. Имаме си хубаво, здраво приятелство, неговото появяване само може да го развали.

Шарлът погледна часовника си.

— Не искам да имам нищо общо с него. Не съм си го и помисляла, откакто срещнах моя любим Хенри!

Силвия замълча, после леко наклони глава настрани.

— Добре.

— А ти? Обещай, че няма да се хвърлиш в обятията му веднага — настоя Шарлът със скръстени на гърдите си ръце.

— Че как ще стане, с този негов огромен корем — потръпна Силвия. — Имаме си приятелството — някой, с когото да си говоря вечер, да си вечерям или да отида на кино. Защо да се отказвам от всичко това заради някакъв си мъж? — Тя махна пренебрежително към магазина.

— Тогава да се разберем — каза Шарлът. — Тук взе да става доста горещо. Да се върнем, преди да затворят, и ако нямаме късмет, ще дойдем пак утре сутрин.

— Дадено — съгласи се Силвия.

Но докато се влачеха към дома си, Шарлът не можа да спре да се чуди дали Силвия ще успее да устои на Рики, както твърдеше. Надяваше се, защото наистина не й се искаше да прекара последните години от живота си без най-добрата си приятелка.

След като си изясни концепцията за главната страница на Куп — с идеята, че скоро той щеше да предложи на света още романи — Лекси предприе нещо, което не правеше често. Отиде на пазар.

Ако тази вечер щеше да е последната й с Куп, искаше и двамата да я запомнят.

Обикновено спеше с някоя стара тениска, затова не познаваше добре магазините за фино бельо. Първият, който й дойде наум, беше „Блумингдейлс“ — голям универсален магазин в центъра на Манхатън. Остави бележка на баба си, която още не се бе върнала, и тръгна.

Още щом прекрачи прага, Лекси незабавно потъна сред ярка светлина и най-разнообразни аромати на козметика и парфюми. Тръгна да обикаля, чувствайки се съвсем не на място, и реши да попита някого за магазина за бельо. Колкото по-бързо намереше и купеше, каквото си е наумила, толкова по-бързо щеше да се махне оттук. Лекси се приближи към една продавачка, която зърна наблизо.

— Извинете, къде е магазинът за дамско бельо? — попита тя.