Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Шарлът подсмръкна.

— Хубаво.

— Добре. Това вече го изяснихме, да се върнем на колието. Някой от вас помни ли го? Защото то има интересна история — продължи Лекси. — Оказа се, че то е принадлежало на семейство…

— Ох, сърцето ми! — извика Шарлът, стана и се хвана за гърдите.

Лекси присви очи, като се опитваше да прецени дали баба й се преструва заради темата, или наистина й прилоша. За да не си играе с огъня, тя стана от мястото си и се приближи към баба си.

Куп също скочи и подхвана Шарлът за раменете.

— Седни тук. — Той внимателно я поведе към канапето.

— Майко, добре ли си? — попита Грант. Изведнъж искрено се разтревожи и се втурна към нея.

— Да повикам ли линейка? — Карълайн вече беше хванала телефона.

Лекси погледна разтревожените си родители.

— Каза ми, че са й открили високо кръвно. Може би лекарството й не действа?

Шарлът изстена и започна да си вее с едно списание, което взе от масата.

Майката на Лекси кимна и набра 911, а баща й се втурна към кухнята за аспирин и чаша вода.

Половин час по-късно въпреки протестите на баба й, че се чувства добре, лекарят от Спешна помощ настоя да я отведат в болницата. Правилата го налагаха, тъй като дори незначителни проблеми като пристъп на паника или киселини в стомаха биха могли да се сбъркат със сърдечна криза. Трябваше да проверят сърцето й.

След няколко изтощителни часа Шарлът бе изписана с диагноза нервна криза. Грант поиска майка му да остане и през нощта, за да я наблюдават. Но когато старата жена обвини сина си, че я е разстроил с изказванията за съпруга й, Лекси се застъпи и заедно с Куп я отведоха у дома.

— Поне се отървахме от гадната храна на Карълайн — каза Шарлът, като се прибраха.

Лекси завъртя очи.

— Скъси ми няколко години от живота!

Шарлът затътри пантофи по коридора.

— Е, какво да направя, като баща ти е безсърдечен задник?

Куп, който бе останал цяла нощ с Лекси, се изкиска.

Той я бе подкрепил като скала, когато лекарите сложиха крехката й баба на инвалидна количка и я отведоха. За да я разведри, Куп я разпитваше за местата, които е обикаляла. Лекси долови искрен интерес в погледа му.

Чувстваше се задължена на Куп за това, че остана с нея. Можеше да си тръгне, защото родителите й бяха там, но настоя да бъде до нея и да е сигурен, че Шарлът е добре. Нямаше съмнение, че беше много грижовен.

Развълнувана от тази мисъл, Лекси се концентрира върху състоянието на баба си. Влязоха в апартамента и тя забеляза колко изморена и крехка изглежда Шарлът.

— Бабо, моля те, иди да се наспиш добре! Ще говорим пак сутринта — каза Лекси също невероятно изтощена.

Шарлът кимна и тръгна към стаята си.

Щом чу, че вратата на спалнята й се затвори, Лекси се строполи на дивана. Цялото тяло я болеше, но най-силно сърцето при мисълта, че можеше да загуби баба си.

Куп коленичи пред нея и отмести кичур коса от лицето й.

— Лекарят каза, че е добре — успокои я той, сякаш прочел мислите й.

— Но кръвното й е още толкова високо. Трябва да й сменят лекарствата.

— Ще го направят. — Увереният му тон отново успя да й въздейства.

— Забеляза ли, че не коментарът на баща ми я извади от равновесие, а моето изказване за колието?

Куп кимна, защото беше усетил същото. Нямаше намерение да повдига въпроса, но сега това вече нямаше значение.

— Определено не иска да го обсъждаме.

— Явно има какво да крие и знае, че сме по следите й.

Той долови болката в гласа й, но не можеше да отрече истината.

— Ако я попитаме директно, дали кръвното й пак ще скочи? Мислиш ли, че може да й докара инфаркт? — Тя разтърка слепоочията си с две ръце.

Искаше му се да измисли нещо, с което да й вдъхне спокойствие и увереност, но не успяваше.

— Би ли ми донесъл „Тиленол“ от шкафчето в банята? — помоли го тя. — Ще ми се пръсне главата.

— Разбира се. — Благодарен, че ще направи нещо за нея, той стана и се отправи към банята и после към кухнята за чаша вода.

Върна се след няколко минути и намери Лекси заспала.

Той остави хапчетата и водата на масата, после се настани на дивана до нея, като се чудеше дали да я завие с одеяло и да я остави там, или да я премести в спалнята й. Известно време не направи нито едното, нито другото. После внимателно свали очилата й и остана до нея, за да послуша дишането й.

Куп не знаеше какво да предприеме, освен да се рови в миналото. Усещаше, че и Лекси има нужда да знае за себе си истината. Бяха се споразумели по този въпрос.

Какво щяха да правят с разкритията? Имаше чувството, че решението щеше да дойде спонтанно.