Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Вземи си нещо — подкани го Лекси.

— Аз предпочитам едно мартини. Ще направя едно и за вас — отговори Грант вместо Куп.

— Знаете ли, четох една интересна статия в интернет онзи ден — каза Шарлът. — В нея пишеше, че в рехабилитационните центрове се наблюдава увеличаване на броя на банкерите, които постъпват за лечение на алкохолизъм. — И тя закачливо погледна сина си.

— Майко! — ужасена извика Карълайн.

Бащата на Лекси силно почервеня, но не каза нищо, а Куп хвърли поглед към Лекси.

Тя само сви рамене. Ако още не беше свикнал с поведението на баба й, сега щеше да му се наложи.

— Настанявайте се — покани ги Карълайн. — Лекси, майко, елате!

Лекси и Куп седнаха един до друг на канапето. Шарлът зае любимия фотьойл на Грант, което й осигури поглед към всички в стаята. След като приготви питиетата, бащата на Лекси се присъедини и седна до жена си на двойния диван срещу канапето.

В притихналата стая се чуваше само тиктакането на стария стенен часовник, който винаги събуждаше Лекси, когато беше малка. Единият крак на Лекси подскачаше нагоре-надолу и Куп отпусна ръката си върху коляното й, за да успокои нервното движение.

— Къде са Маргарет и Стан? — попита Лекси за сестра си и съпруга й.

— Тя има неотложна среща с губернатора — гордо заяви Карълайн.

Бащата на Лекси кимна, сияещ.

— Спечели вниманието му.

— Надявам се само това да е спечелила. За много успели жени се знае, че пътят им към върха минава през нечие легло. — Шарлът погледна към празната си чаша за вино. — Сипи ми още една, моля те! — Тя протегна ръка към снаха си.

— Достатъчно пи — казаха в един глас Карълайн и Грант.

— Какви домакини сте вие?!

— Е, Куп — каза Грант, без да обръща внимание на протестите на майка си. — Разкажи ни нещо за себе си.

Куп се наведе напред към масата.

— Работя като криминален репортер в „Дейли Поуст“.

— Чудесно — отговори Грант, искрено впечатлен.

Лекси се възхити колко удобно се чувства Куп дори в присъствието на родителите й, които го наблюдаваха с комбинация от любопитство и удивление. Тя ясно прочете израженията по лицата им. Как е възможно такъв сериозен човек да е близък с вятърничавата им дъщеря?

— Лекси ми каза, че сте президент на Спестовна банка „Метро“ — каза Куп.

Леле, помисли си Лекси, силно впечатлена. Явно е проучил това-онова, тъй като тя въобще не му е казвала нищо за баща си. Едва се сдържа да не изръкопляска на Куп, че специално се е подготвил.

Двамата мъже поговориха известно време на бизнес и икономически теми и чак тогава майката на Лекси реши да се включи.

Тя се покашля.

— А сега ни кажете как се запознахте с дъщеря ни. Да не сте били скоро в Индонезия? — попита тя с нотка на ужас в гласа.

Куп, който не беше отместил ръката си от коляното й, лекичко я стисна. Поне не беше се смаял от последната й дестинация.

— Всъщност срещнахме се в града.

Преди той да успее да се впусне в обяснения за срещата им до кофата за боклук, Лекси реши да използва възможността да проучи какво знаят родителите й за колието на баба й, както и за мътното й минало.

— Не знам дали видяхте по новините, че Куп е герой в този град — гордо заяви Лекси. Тя им разказа за събитията и за последвалата награда.

— Не исках да приемам нищо, но жената настоя — обясни Куп.

— Всичко това го показаха по новините. С баба го видяхме и забелязахме, че пръстенът на Куп прилича на едно от старите й колиета. Реших, че искам да го купя за рождения й ден. — Лекси за пръв път разкриваше плана си пред баба си.

— Боже… Не знам какво да кажа! — Шарлът прати въздушни целувки на Лекси от мястото си. — Винаги си била такова сладко дете — каза тя, сияеща от щастие.

— За кое от многото става дума? — попита бащата на Лекси.

— Онова, което означава най-много за нея, защото й е подарък от дядо — подхвърли Лекси, като се надяваше, че баща й може да каже някоя подробност.

Грант се задави с мартинито си.

— Моля? Лекси, сигурна ли си? Баща ми не беше много по подаръците! Всъщност направо си беше скръндза…

— Кари Грант Дейвис, веднага си вземи думите назад! — каза Шарлът и скочи от стола си.

Грант издаде объркан, ръмжащ звук.

— Ами, така си беше…

Лекси винаги бе знаела, че спомените на баща й се разминават с тези на баба й. Лекси помнеше дядо си като едър, гръмогласен мъж, който я обичаше.

Шарлът извади една кърпичка от ръкава си и започна да попива очите си.

— Леле! — Грант погледна майка си, очевидно разстроен от спектакъла й. — Извинявай — най-после отрони той.