Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Но нещо странно се случи, когато стигнаха етажа, избран от Лекси. Тя го заведе до витрината и щом застанаха един до друг, загледани в красивия небосклон, всичкият шум, хаос и хората около тях сякаш изчезнаха. Сега разбра защо тя идваше точно тук, когато търсеше усамотение.

— Приближи се до мен. — Тя го накара да се наведе към стъклото заедно с нея.

— Не съм сигурен, че искам да се почувствам в безтегловност — измрънка той.

— Страх ли те е? — попита тя.

Със стон на негодувание той стъпи на бордюра и пръстите на краката му опряха в стъклото.

Усетила колебанието му, Лекси се пресегна и го сграбчи здраво за ръката.

— Сега погледни! — И пръстите й стиснаха още по-здраво неговите.

Реши да й се довери и направи, каквото тя му предложи. Пред очите му се разкри невероятна гледка, която виждаше от съвсем нова перспектива. Имаше чувството, че полита над града — пада свободно без предпазна мрежа. Хареса му.

Погледна към Лекси и забеляза ведрото й изражение — никога не я бе виждал толкова спокойна и си помисли, че му се предоставя възможност да надзърне в сърцето и душата й. А някак си знаеше, че тя не споделя тази част от себе си. Това му подсказа колко му се доверяваше в този момент, което едновременно го зарадва и здравата го стресна.

— Не ми се тръгва — измърмори тя.

Той стисна ръката й.

— Знам, но все някога трябва. — Още докато го изричаше, осъзна, че времето не е най-голямата им допирна точка.

Лекси седна на задната седалка в колата на Куп, като отстъпи предното място на баба си. Шарлът не спря да му бърбори и Лекси остана сама с мислите си.

С голямо притеснение отиваше към дома на семейството си. Обикновено се срещаше с тях в някой ресторант и веднага след вечеря си тръгваше, за да прекрати агонията и за да не си измисля други извинения да си тръгне. Тази вечер беше различно, но не само заради това, че Куп щеше да стане свидетел на трудните им отношения.

По алеята към къщата Шарлът мина напред, натисна звънеца и влезе, сякаш е у дома си.

— Ехо! Пристигнахме!

Лекси хвърли закачлив поглед към Куп.

Той хвана ръката й в топлата си силна длан.

От кухнята се дочуха стъпки и баща й се появи в застлания с мрамор коридор. Той естествено беше с костюм и вратовръзка, което накара Лекси да се почувства неудобно в небрежната си лятна рокля. Не, че случаят изискваше официално облекло. Само присъствието на Куп със спортните му памучни панталони и бледосиня дълга риза изненадващо успокоиха Лекси.

— Тъкмо навреме! — отбеляза баща й вместо поздрав.

— Куп ни докара, а той шофира бързичко — гордо заяви Шарлът, сякаш това се дължеше на нея. — Сам Купър, това е синът ми Кари.

— Приятно ми е, Кари. — Куп протегна ръка, докато Лекси изчака ответната реакция.

— Името ми е Грант. — Баща й прониза майка си с ядосан поглед, който силно контрастираше на пламналото му от неудобство лице.

— Не го слушайте — каза Шарлът. — Рожденото му име е Кари Грант Дейвис.

— Официалното ми име е Грант, откакто навърших осемнайсет — напомни й той.

Този спор беше нещо традиционно и обичайно, освен че беше и смешно, и Лекси сподави смеха си.

— Приятно ми е, господин Дейвис — дипломатично добави Куп, като някак си успя да запази сериозното си изражение.

Бащата на Лекси се ръкува с Куп.

— И Грант е добре.

Шарлът изсумтя.

— Добре е на задника ми! С баща ти те кръстихме на Кари Грант заради филма „Да заловиш крадец“ — каза замечтано Шарлът.

Грант завъртя очи.

Но на Лекси вече не й беше забавно.

Това й подсказа с още по-голяма сигурност, че Шарлът е замесена в обира на бижутата. Само не можеше да си представи защо баба й би направила такова нещо. Все още не беше решила как да използва информацията. Чудеше се дали Куп е направил асоциация с филма, но вниманието му остана приковано към баща й.

— Заповядайте в хола — каза Грант и всички го последваха в стилно обзаведеното помещение, в което имаше и роял — само за показ — и бар в ъгъла.

Майката на Лекси Карълайн ги чакаше също така издокарана със семпла черна рокля и перли.

— Толкова се радвам, че всички успяхте да дойдете!

Баща й представи Куп, а Лекси я разцелува по хладното лице.

— Да ви предложа нещо за пиене? — попита Грант.

Лекси би предпочела нещо силно, но знаеше, че изборът й ще бъде посрещнат с неодобрение, затова предпочете да остане съвсем трезва и нащрек.

— За мен нищо, благодаря.

Куп поклати глава.

— Така съм добре, благодаря.