Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Лекси Дейвис — отговори тя и протегна ръка.

— Приятно ми е. — Той стисна китката й и здраво я разтърси.

— Какво става с теб, Ед? — поинтересува се Куп.

Възрастният мъж се усмихна.

— Не се оплаквам. Ако не вали, старата рана не ме притеснява много. — Той потупа с ръка левия си крак. — А ти? Отдавна не съм те виждал. Последният път беше на погребението на майка ти. Какъв лош късмет за такава страхотна дама!

Куп наведе глава.

— Благодаря. Беше наистина специална.

Лекси долови болката в гласа му и гърлото я стегна. Би искала да познава майката, с която е бил толкова близък.

— Баща ти как е? — попита Ед. — Защото съм сигурен, че не ми казва истината. Все разправя, че е супер.

Куп се усмихна.

— Справя се добре. Никога не се оплаква. Иска ми се да си има някого за компания, но досега не се намери подходяща жена, която да прекрачи прага на бара му.

Ед кимна.

— Която и да е тя, трябва да проявява по-голямо разбиране към мъжките сбирки от моята Гретхен.

Куп се изсмя с дълбокия си дрезгав глас, който Лекси толкова обичаше и който продължаваше да предизвиква тръпки по цялото й тяло.

— Затова ли не те виждам при Джак? — попита Куп.

— Правилно си ме разбрал.

Лекси погледна едрия мъж, изненадана, че може да се остави на жена си да му казва с кого да се вижда и какво да прави. Дотук с мнението за мъжете по външния им вид.

Ед ги поведе към стълбището и Лекси хвърли учуден поглед на Куп.

— Бастунът е за всеки случай, ако ме заболи кракът. Това не ми пречи да обикалям — обясни Ед, сякаш прочел мислите й.

Тя кимна и продължиха да слизат все по-надолу.

Куп правилно й беше казал, че хранилището е прашно. Напластена мръсотия покриваше всичко в помещението. Лекси, която бе спала къде ли не — от палатки в парка Йосемити до бунгала в Африка — не се притесняваше от мръсотия, но точно тази прах и плесен бяха нещо различно. Алергията й веднага се събуди и носът започна да я сърби още преди да стигнат до долу.

— Е, това е. — Ед се спря пред една затворена врата, измъкна връзка ключове и им отключи. — Вратата се заключва след вас, но вътре сте на сигурно. Можете да излезете, когато поискате. Останете, колкото ви е нужно.

— Благодаря — отговори Лекси.

— Благодаря — Куп потупа другия мъж по гърба. — Не се затваряй вкъщи. Доведи и Гретхен в бара на Джак, щом не иска да те изпуска от поглед.

— Там са най-хубавите бургери — опита се да го примами и Лекси.

Ед се ухили.

— Може и така да стане. — Той им махна и излезе.

Вратата изскърца, после шумно се тресна, като ги изолира сами в мрачната стая.

Зловещата тишина я накара да потръпне.

— Чудя се, така ли се чувства човек, когато вратите на затвора се хлопнат зад гърба му.

— Не, по-зле е. Звукът от затварянето на метална врата е по-силен и по… безкомпромисен. Баща ми ни заведе там с Мат, когато бяхме деца. Искаше да ни вземе страха, преди да сме решили да направим нещо забранено. — Той замълча за момент. — Имаше ефект.

Тя отново потръпна.

— Дори не мога да си представя. — Лекси огледа наредените стелажи, здраво натъпкани с кутии, и каза: — Уоу!

— Трябва да са подредени хронологично — отбеляза Куп и тръгна откъм рафтовете с последните години.

Отминаха тези от 60-те години и накрая стигнаха до предишното десетилетие.

— Обирът е станал по време на новогодишните празници, така че да търсим декември. — Той издърпа една от огромните кутии с папки и я постави на пода, после взе още една. — Покриват период от две години.

По мълчаливо съгласие те се настаниха на пода и се захванаха да ги разглеждат.

Лекси взе 1950-та, а Куп — 1951-ва.

Той отвори капака и запрехвърля папките.

— Септември, октомври… Всичко е подредено.

— Същото е и тук — изненадано констатира Лекси. — Наистина си мислех, че ще ни отнеме дни. Не съм си представяла, че това място може да е толкова добре организирано. — Лекси се намести по-удобно на твърдия циментов под.

— Не е като на компютър, но е доста добре.

Тонът му беше рязък и делови и Лекси не можеше нито минута повече да понася това. Не може да си интимен с някого нощем и толкова студен и делови денем. Не беше сигурна кое го притеснява повече — туристическите сайтове или отношенията с баща й. Не бе имала намерение да го наранява.

— Виж, за тази сутрин… — Тя реши да започне от сайтовете. — Знам, че си попаднал на страницата на Австралия в моя компютър.

Той вдигна поглед към нея.

— Няма проблем.

— Тогава защо излезе, без да ми кажеш? — Докато говореше, тя отново почувства онази болка в стомаха.