Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Нали нямаме сериозни отношения, какво толкова?

Тъкмо се канеше да се захване за думите му, когато долови веселото блещукане в погледа му.

Сега вече беше напълно объркана.

— Трябваше да ти кажа, че отивам при баща си. — Едно мускулче на челюстта му трепна и тя го изчака да продължи. — Плановете ти за заминаване ме хванаха неподготвен, макар да знаех, че няма да се задържиш дълго тук.

Тя оцени откровеността му. Може и да обмисляше да замине, но никога не бе предвиждала да си тръгне от него.

Не беше готова за това.

— Това не са конкретни планове. Просто разглеждах места, които може някой ден да ми се прииска да видя. Някога напускал ли си страната? — внимателно попита тя.

Той поклати глава.

— Никога не съм имал възможност. — И той се обърна назад към кутията с досиета.

Лекси пусна една дълга въздишка, като се успокои, че явно не е изцяло против идеята. Никога ли не е имал възможност? Това й се стори невероятно тъжно.

— Може би трябва да си създадеш такава възможност — предложи му тя.

— Намерих го! — Той измъкна едно досие от кутията. — На етикета пише „Ланкастър“. — Гласът му преливаше от вълнение.

Разговорът им се отложи за по-късно. Куп отвори папката и тя се приближи, за да може да чете през рамото му.

Вдиша приятното му познато ухание и това веднага пробуди сексуалните й трепети. Така й се искаше да зарови пръсти в косата му, но трябваше да се концентрира върху написаното. Затова се въздържа.

Временно.

— Тук е написано, че всички гости на тържеството са били разпитани и освободени. Същото е станало и с по-голямата част от персонала, който бил на работа същата вечер — каза Куп.

От сериозния му тон разбра, че той няма същото желание да я обладае още там, на мръсния под.

— Шофьорът, чието име е вписано като Ричард Хемптън, бил открит малко по-късно, но накрая също бил разпитан и освободен. Две от сервитьорките така и не били открити. Нито били намерени бижутата. След разговор на полицията с фирмата, която ги е наела, станало ясно, че те са използвали фалшива самоличност. И тъй като нямало друг контакт към тях, случаят бил приключен и оставен тук.

На Лекси за първи път й хрумна един въпрос.

— Точно на коя дата е станал обирът?

— 31 декември 1951-ва.

Тя дълбоко се замисли, припомни си разни истории и подробности, които бе чувала през годините. Накрая нещо прищрака в главата й.

— Да! — Тя замахна с юмрук във въздуха.

— Какво има?

— Мислех, че става дума за 1950-а, затова не се и сетих, че дядо ми има желязно алиби. През август 1951-ва е бил мобилизиран за войната в Корея. Помня, че е през август, защото се пада около рождения ден на баба.

Куп я погледна с разбиране.

— Значи не би могъл да е въвлечен.

— Точно така! — Тя изпита внезапно облекчение, обви ръце около врата на Куп и го дръпна за целувка.

Куп й отвърна с дълбока целувка, езикът му страстно проникна в устата й, но не продължи дълго.

— Имаме още доста работа — напомни й той.

Тя с неохота се съгласи и го пусна, а тялото й продължи да вибрира.

— Добре. Значи… шофьорът е бил оправдан след разпита, така че остават двете жени.

Куп прехвърли овехтелите листове, като упорито се стараеше да разчете ръкописа.

— Тук почти всичко води до задънена улица. Освен… — Той постави пръст на хартията. — Ето. Тук се казва, че повечето от гостите забелязали, че сервитьорките били доста разсеяни, изчезвали задълго, оставяли присъстващите без питиета или ордьоври. И често си шушукали, вместо да си вършат работата. Изглежда се познавали добре.

— Което не би било изненадващо, ако са работили често заедно — отбеляза Лекси и стомахът й се обърна, но не искаше да си признае причината.

— Освен… я, чакай! Спомням си, че попаднах на още нещо тук…

— Куп прехвърли папката назад. — Ето го! Двете жени били временно наети по заместване, тъй като броят на гостите значително се увеличил в последния момент.

Лекси едва преглътна.

— Което ни връща отново в изходна позиция и ни кара да се питаме как колието се е озовало при баба ми…

— Докато дядо ти е бил в друга държава. — Куп твърдо стисна рамото на Лекси, сякаш за да я предпази от предстоящия удар.

Удар, който тя вече подсъзнателно бе поела, защото бяха мислили по въпроса.

— Не можем да знаем дали е била една от временно наетите жени.

— Тя погледна Куп с надеждата, че ще се разсмее на идеята й.

— Само заради спора да допуснем, че е била наета. Коя ще е била съучастничката й?