Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Лекси притвори очи, докато се бореше с истината, която се надигаше в съзнанието й. Едва предишния ден беше сравнявала баба си и най-добрата й приятелка с известни герои. С кой, ако не със Силвия, Шарлът би си заложила главата през всичките тези години?

— Кой може да е бил съучастникът й?

— Това е риторичен въпрос — каза Лекси на Куп, като погледна реалността в лицето.

— Правилният въпрос е какво ще правим оттук нататък?

След като уточни детайлите по сайта на „Хот Зоун“ и повери изпълнението в способните ръце на Клодия, Лекси посвети цялата събота на страницата на Куп. Той излезе по свои задачи. Тя остана да работи в жилището на баба си, макар че Шарлът не беше там. Предишната вечер, когато Лекси се прибра, тя вече спеше, а сутринта бе излязла преди нейното събуждане.

Лекси нямаше нищо против това усамотение, защото имаше нужда да обмисли новите разкрития. Както и да се опита да завърти фактите, все стигаше до едно и също заключение. Баба й и Силвия бяха откраднали бижутата от семейната колекция на Ланкастър.

Лекси се зае да масажира слепоочията си в опит да се отърве от досадното главоболие. Опитваше се да не мисли за шокиращото разкритие, докато работеше, но при всяко прекъсване мисълта се връщаше с пълна сила. Жената, която обожаваше, боготвореше и на която искаше да подражава, беше крадла.

Как, за бога, се беше случило това?!

И какво ли говореше това разкритие за самата Лекси? Винаги се бе успокоявала, че прилича на баба си — волна, жизнерадостна, смела жена. Но не и крадла.

На вратата се позвъни и Лекси скочи да отвори. Изненада се, като видя на прага Куп — сексапилен както винаги, облечен в джинси и обикновена тениска. Мускулите му опъваха дрехите, а тъмносиньото подчертаваше великолепните му очи.

Не искаше винаги да е така подвластна на неговото излъчване, което я подтикваше да го сграбчи за ръката и да го отведе право в леглото. Или на кухненския плот — още по-близо. Само ако знаеше дали баба й ще отсъства цял ден, би го направила, но не беше ясно точно кога ще се върне Шарлът.

Толкоз за следобедната любов, помисли си тя с раздразнение.

— Какво правиш тук толкова рано? — попита го тя с овладян глас, за разлика от бушуващите си хормони и похотливи мисли. — Не те очаквах преди шест.

— Приключих с работата си по-рано и си помислих, че можеш да се откъснеш от мислите си за малко. — И той почука с пръст по слепоочието си.

Тя се засмя, странно поласкана, че я познава толкова добре.

— Добра идея. Макар че тъкмо съм набрала скорост по твоя сайт.

— Мога ли да вляза, за да ми покажеш? — Той продължаваше да стои в коридора.

— Разбира се! Съжалявам — поклати глава притеснено. — Просто съм разсеяна. Влизай! — Тя му направи знак с ръка. — Но още не може да видиш дизайна. Искам да те изненадам с гениалните си решения.

Той се разсмя, което никак не й помогна да разсее еротичното си настроение.

— Споменавал ли съм колко обичам твоята скромност? — попита той.

Тя леко наклони глава настрана и го погледна в очите.

— Хей, когато те бива в нещо, не трябва да си мълчиш — заяви тя.

Той кимна с глава за потвърждение.

Поне беше разбрал гледната й точка, въпреки че реши да не се впуска в този разговор.

— Къде искаш да отидем следобед? Аз бих те извел от този апартамент. Истинско престъпление е да стоиш тук в такъв прекрасен ден. — Той посочи към завесите, плътно спуснати от баба й.

— Съгласна съм. С удоволствие бих излязла малко на слънце.

Тя знаеше къде й се иска да отиде, но се поколеба дали да сподели с него любимото си място. Почувства, че ако го направи, никога вече нямаше да бъде само нейно. Винаги щеше да го свързва с него дори когато излезеше от живота й.

При тази мисъл една буца заседна в гърлото й, буквално я задави от паника. Трябваше да се притесни от дълбокото си увлечение по този мъж, но въпреки това не можа да спре думите, които се изнизаха от устата й:

— Само да си взема чантата и ще те изненадам.

— Обичам изненадите. — На устните му се появи доволна, съблазнителна усмивка. — Ти водиш.

Няма съмнение, помисли си Лекси. Специалното й местенце никога повече нямаше да бъде същото.

Куп наблюдаваше Лекси, която стъпи на ниския бордюр и облегна челото си на витрината на върха на Емпайър Стейт Билдинг. Бе идвал тук като дете и за един-два репортажа, но обикновено не би си избрал туристическа атракция за разтоварване. Опашката на входа, чакането, тълпата пред асансьорите… Определено не беше за него.