Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Някакво предупреждение щракна в главата на Лекси.

— Слушам те — предпазливо я подкани тя.

— Преживяла съм един развод. Това си е нещо типично — не съм по дългите отношения.

Лекси долови тъга и съжаление в гласа на Сара.

— Бягането е мой специалитет.

Лекси присви очи.

— Аз не бягам.

Трябваше да се досети, че прекалено бързо е свалила гарда. Ето ти я и Сара — още някой да я съди за избора й.

— Обясних ти, че пътуването е станало част от мен.

— Да, обясни ми. — Сара кимна в знак на разбиране. — Но също каза, че си започнала да пътуваш, когато си искала да се откъснеш от дома.

— И прерасна в нещо по-значимо. Нещо важно за мен. Защо всички настояват да го тълкуват като грешно? — попита Лекси, притеснена и изнервена. Достатъчно я тормозеше семейството й за това. Нямаше да го позволи и на жена, която й бе съвсем чужда.

Но освен това бе и най-близката приятелка на Куп.

Коя ти е най-близката приятелка? Въпросът изникна ненадейно в съзнанието на Лекси, подкопавайки защитата, която си бе изградила през годините.

— Само искам да кажа, че понякога се въвличаме в цикъл, от който не можем да излезем. И ти предлагам сериозно да се вгледаш в живота си, преди да си потеглила нанякъде. Защото нещата, които са най-важни за теб, може и да не те дочакат, когато се върнеш.

Уоу! Е, това вече си беше същата Сара от първата им среща. Наежена и нападателна.

— Благодаря за съвета — каза Лекси през зъби.

Проницателният поглед на Сара срещна нейния.

— Знам, че сега си бясна, но се надявам някой ден да си спомниш какво ти казах.

— Съмнявам се. — Лекси стисна здраво дръжката на плика с покупки.

— Ще видим. Приятно пазаруване — каза Сара, обърна се и тръгна в обратната посока, като остави Лекси онемяла и побесняла от недискретния съвет.

Успя да избута коментарите на Сара някъде назад в мислите си и се концентрира върху предстоящата вечер. Завладя я комбинация от вълнение и очакване.

Особено като си спомни, че ключът на Куп бе все още в чантата й.

Куп се отправи към дома си, като се надяваше да му останат няколко минути да се изкъпе преди пристигането на Лекси. Бе прекарал последните няколко часа, преглеждайки полицейската сводка, за да си избере материал за вестника. Този ден имаше странни случаи. В някакъв луксозен ресторант се бе състояла среща на колекционерите от обществото „Яйцата Фаберже“ — кой е знаел, че въобще има такава група — на която бяха съобщили, че е изчезнало рядък модел яйце. В един миг яйцето си било там, в следващия вече го нямало. Всички членове на обществото, сервитьорите и служителите на ресторанта били разпитани, но нямало заподозрени. Била обявена награда за намирането на ценната антика. Тъй като разполагаше със свободно място, Куп написа статия, пусна я за печат и забрави за случая.

Метна ключовете си на шкафчето в коридора и влезе. Масата бе подредена с различните му съдове и той премигна смаяно. Забеляза свещите, които явно тя бе купила. Кутийки с китайска храна също бяха подредени и чакаха да бъдат отворени.

— Лекси? — извика той.

— В спалнята съм.

Незабавно устата му пресъхна. Приближи се и веднага долови съблазнително ухание. Ароматът го примами към спалнята.

Вратата беше леко притворена. На дръжката беше небрежно закачена ефирна рокля. Цялото му тяло настръхна. Подритна леко вратата, пое си въздух и влезе.

В затъмнената подредена по мъжки стая сега романтично блещукаха пръснати навсякъде свещи, а Лекси, разположила се в средата на леглото, изглеждаше като видение в бельо от червена дантела.

Повика го с пръст и всичките му мисли за китайска храна и душ се изпариха. Виждаше само жената, която го очакваше.

— Каква приятна изненада — каза той със странно променен глас.

— Мислех, че ме очакваш.

Той разхлаби вратовръзката си и я измъкна през глава, после я метна на пода. Докато се приближаваше към нея, се зае с ризата си — разкопчаваше копче по копче, докато тя се изхлузи от раменете му и се свлече надолу.

Лекси го наблюдаваше и погледът й се замъгляваше с всяко негово движение.

— Не бях разбрал, че си падаш по дантелите. — Подритна обувките си, свали чорапите и после разкопча панталона си. Пъхна пръсти в колана и с едно ловко движение смъкна наведнъж панталона и боксерките си.

— Още много неща не знаеш за мен. — Гласът й заглъхна с една октава и тя прикова поглед в твърдата му като камък възбуда.

Усети, че възхитеният й жаден поглед му въздейства още по-силно.