Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Ние се разделихме за известно време — притече й се на помощ Силвия. — И с баба ти загубихме връзка.

Лекси присви очи. Никога не бе чувала това, както явно и доста други подробности от живота на баба си.

— Срещнах дядо ти малко по-късно, влюбихме се и аз приех традиционната роля, която преди бях отхвърлила — обясни Шарлът. — Но после мобилизираха Хенри, а аз нямах много приятели. Бях ужасно самотна. Със Силвия се намерихме отново и това ми помогна. Но тогава този тъпак се свърза със Силвия за една последна работа. — Баба й посочи с палец към Рики.

— Хей, трябваха ми пари! — обясни Рики.

— А и бяхме полудели от скука, колкото и да ме е срам да го призная. — Шарлът извърна очи към стената, за да не срещне погледа на Лекси. Първите обири са били за пари. А последният си е бил чисто и просто забавление, поне за жените. Това силно разочарова Лекси.

Куп се наведе напред с ръка на облегалката:

— Как избрахте семейство Ланкастър? — попита той.

— Скъпият ми Хенри работеше за тях като шофьор. Но те бяха претенциозни и не се отнасяха добре с дядо ти. Беше ми казвал за богатата им колекция бижута. Когато разкарвал насам-натам матриарха, както самата госпожа Ланкастър обичаше да се нарича, тя разправяла на приятелките си, че не се нуждаела от сейф. Просто разпръсвала бижутата си по различни шкафове. Затова предложих да намерим начин да ударим дома им. Но това беше последната акция. Заклевам се. Дядо ти се завърна у дома и заживяхме щастливо до дълбоки старини!

Лекси затвори очи и изстена. Когато ги отвори, хвърли поглед на Куп, за да провери реакцията му. Той наблюдаваше триото явно очарован от динамиката, ролите, историята и причините за всичко това.

— Така че сега, когато знаете всичко, може ли да ми върнете колието? — попита Шарлът, изпълнена с надежда.

— А какво ще правите с тази информация? — попита Рики.

— Един момент. Първо, имам един въпрос. Взехме колието, защото ти ме отбягваше и не отговаряше на въпросите ми. Но защо вие тримата се озовахте тук сега? — попита Лекси.

— Ами тези стари прилепи ме завързаха и искаха някакви предмети, които си мислят, че още притежавам — започна Рики, преди някой друг да успее да вземе думата. — Казах им, че ще им дам каквото искат, ако успеят да прикрият миналото. Не мога да позволя то да изплува. Това ще унищожи бизнеса ми и ще разсипе дъщеря ми.

— Откога се интересуваш от друг, освен от себе си? — попита Силвия.

— Хората се променят. Върнах ти лаптопа, не е ли така? — И той се обърна към Куп.

Куп кимна.

— Така е. Но първо го открадна.

— Беше за отклоняване на вниманието, нищо друго. Не исках да събереш две и две и да се сетиш за пръстена! — обясни Рики. — Така че какво ще става? Шарлът казва, че ще оставиш миналото, където си е, защото си влюбен във внучката й. Вярно ли е това, господин репортер? Ако е така, ще върна на тези две досадници онова, което търсят.

Лекси зяпна от учудване.

Устата на Куп пресъхна. Как, по дяволите, този мъж изрича нещо, което той още не си бе позволил да каже на глас? Как Шарлът бе успяла да определи чувствата му, когато едва ги беше признал пред себе си?

Той погледна Лекси, която всеки момент щеше да припадне. Като си помисли как тя хукна само при намека, че изпитва нещо повече към нея, представи си какво ще последва от едно признание.

Той не го направи — поне засега — и реши, че доброто нападение ще е най-добрата защита.

— Какво всъщност търсят? — попита той Рики, за да избегне уточненията.

— През последните петдесет години брачната ми халка е у него! — изстена Шарлът. — Горкият ти дядо си отиде, като си мислеше, че случайно съм я изпуснала в тоалетната, когато той се биеше за честта на родината. — Тя подсмръкна и пресиленият жест не остана незабелязан за никого от присъстващите.

— Хей! Да не се мислиш за кралицата на Англия! Проклетото нещо не струва повече от една гайка.

— Но си е моята гайка и си я искам обратно! — повиши глас Шарлът.

— Бабо, успокой се! Не е добре за кръвното ти — подсети я Лекси.

Без предупреждение Силвия стана, отиде до Рики и го срита по пищяла.

— Това е, задето разстройваш приятелката ми. О, а споменах ли, че си искам гривната? Ако Шарлът си върне колието на Ланкастър, аз си искам гривната от същата акция. — Тя нагласи полата си и отново си седна на мястото и кръстоса глезени като дама.

Куп едва ли би могъл да разбере енергиите, които протичаха между тези възрастни хора. Те бяха безценни, безсрамни и в същото време будеха умиление. Точно каквото беше нужно за страхотна, фантастична литература, помисли си той.