Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Заради шаловете, с които се бяха забрадили, и големите черни слънчеви очила не можа да разбере дали годините ги бяха пощадили повече, отколкото него.

За малко Рики да се изсмее на висок глас и да се издаде.

— Любопитни сме за пръстена, който дадохте на красивия репортер — изчурулика Етел и върна мислите на Рики към главния проблем.

— Нали знаете, че стана последния най-желан ерген — каза Луси.

Още чете клюките, помисли си Рики.

— Всъщност той не искаше наградата, но аз настоях. Накрая си избра пръстена. Каквото и да искате да научите, няма да мога много да ви кажа — обясни Анна.

Добро момиче, каза си Рики.

— Дори откъде го имате? — попита Етел.

— Трябва да говорите с баща ми! Пръстенът е една от многото дрънкулки, които е събрал през годините. Страхувам се, че стана нещо като вехтошар.

— Не се съмнявам — измърмори Луси.

— Извинете? — попита Анна, изненадана от коментара й.

Старата секира. Все така наточена.

— Казах, че не се съмнявам. Гледах в предаването на Опра 11, че не си даваме сметка колко много хора страдат от това сериозно психологическо разстройство. Може да доведе до задръстване с вещи — обясни Луси с по-сериозен тон.

— Знам. Тъкмо затова от време на време продавам по нещо, за което татко не се сеща.

— А той дали е наоколо? — леко изнервено попита Етел.

— Не, отиде до банката, но трябва скоро да се върне. Ако искате, изчакайте го да поговорите — предложи Анна.

Добре, че Рики не сложи камбанка и на задната врата. Дори дъщеря му не разбра, че се е върнал.

— Не, благодаря — отговори Луси. — Трябва да вървим.

Рики кимна. Да, да, точно така. Изчезвайте! Махайте се! Дим да ви няма!

— Я, чакай! Това баща ви ли е? — попита Етел.

Рики стисна очи и едва сподави стона си. На стената зад Анна висеше снимка.

— Да, той е. Баща ми с Ед Коч, когато беше кмет на Ню Йорк — гордо обясни Анна.

Рики още си спомняше вечерта, когато го бяха срещнали в един ресторант и съпругата му, мир на праха й, бе настояла да се снимат заедно. После увеличи снимката и я сложи в рамка на стената.

Рики бе забравил за това. Милата снимка даде на Луси и Етел цялата информация, която им беше нужна — че това е магазинът на Рики и че пръстенът не е бил препродаван, а си е останал в неговите ръце.

Телефонът иззвъня и Анна се извини, за да вдигне. Беше точно зад гърба й, така че, слава богу, не се наложи да влиза отзад.

— Правена е доста отдавна — забеляза Етел. — И все пак е поостарял. — Рики долови злорадството в тона й.

— При това не много хубаво. Погледни какъв търбух! Започнал е да оплешивява и е толкова смешен с този перчем, дето го е заметнал.

Луси винаги си е била кучка, помисли си Рики, опипвайки вече съвършено плешивата си глава. И те сигурно не изглеждаха като фотомодели.

— Извинете — обърна се Анна, — ако ви е харесал пръстенът, може би ще успея да ви намеря нещо подобно.

— Не, благодаря. Просто изглеждаше интересен и бяхме любопитни за историята му — отговори Луси. — Но ни беше приятно да си поговорим, скъпа.

— На мен също. Заповядайте пак. Може да поговорите с баща ми или да си намерите нещо друго интересно! — каза Анна с жизнерадостния тон на търговка.

Обикновено Рики се гордееше с качествата й, но този път се намръщи.

Край на всичко.

Обля го пот. В ума му се завихриха сценарии как да се справи с двете жени, когато го спипат. Беше сигурен, че ще го направят.

Вътрешният му глас, който винаги му бе подсказвал кога да се захване с някоя работа и кога да се откаже, го предупреждаваше, че трябва да очаква едната от тях да го открие. Не и двете заедно. Бяха най-близки приятелки до нощта, когато се сдърпа с Етел. Последния път, когато Рики ги видя, те се въргаляха на кълбо по пода на спалнята като котки.

Заради него.

Какъвто си беше страхливец, се бе измъкнал през вратата, докато двете се бореха. През всичките тези години си бе мислил, че са врагове. Очевидно е грешал, което още повече усложняваше положението му.

Двете, обединени, можеха да накарат голям мъж да оцапа гащите.

Лекси и Куп се появиха в магазина „Винтидж бижута“. Анна им обясни, че баща й внезапно е заминал извън града. Отишъл на риба, каза тя, като поклати глава видимо ядосана. Докато не се върне, нямаше да получат информация. Лекси се надяваше, че ще имат по-голяма полза от бащата на Куп.

Само че Куп бе забравил, че тази вечер в бара имаше дамско парти. Мястото беше претъпкано и старият хвърчеше да сервира питиета. Това означаваше, че двамата трябваше да чакат, докато Джак има време да говори. Слава богу, че поне им бе запазил същата маса в дъното.