Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Бабо, добре ли си? — Лекси скочи от стола си.

— Добре съм. Просто се разгорещих от виното.

— Затова не трябва да пиеш. — Лекси се захвана да разтребва масата, като започна от чашите и бутилката.

— Докторът ми каза, че чаша червено вино е добре за здравето ми! — каза Шарлът.

— Сигурна съм, че половин бутилка „Манишевиц“ надвишава дневната ти доза — възрази Лекси.

— Да се върнем на думата. Искам да знам какво намеквате — Шарлът присви очи.

Лекси пое дълбоко дъх.

— Че може би дядо не е получил колието като заплащане. Може би просто така е казал. Може да…

— Мислиш, че дядо ти е бил крадец? — попита Шарлът, като повиши тон, явно притеснена от тази мисъл.

Лекси се втурна и я погали по рамото за успокоение.

— Бабо, не казвам такова нещо. Естествено, че не го вярвам. Но ако така изглежда на пръв поглед, трябва да се поразровим и да изчистим името му!

Болката, изписана по лицето на Лекси, неочаквано прониза Куп.

— Какъв е смисълът? — попита Силвия. — Очевидно никой не се е интересувал от този случай години наред. Защо да се рови точно сега?

Лекси погледна Куп и той се размърда на мястото си. И двамата знаеха, че се е ровил в миналото и чакаше Лекси да го издаде.

— Макар Куп да получи пръстена от една жена, оказва се, че истинският собственик е мъж, който се обаждал няколко пъти на Куп, за да си го иска.

Лекси не забеляза изненадания поглед на Куп. Явно тя не бе казала на баба си за намеренията му да напише книга и той се чудеше защо ли го прикрива.

Преди да започне да анализира въпроса, Силвия се разкашля.

Шарлът скочи и силно потупа приятелката си по гърба.

— Внимавай! Ще ми спукаш някое ребро — каза Силвия.

— Добре ли сте? — попита Куп.

Лекси се втурна от другата страна.

— Добре съм. Задавих се, като преглъщах — отговори тя, докато бършеше влажните си очи със салфетка.

Куп погледна замаяните жени и разбра, че този ден нямаше да получи ясна информация от тях.

— Дами, мисля, че ще е най-добре да си полегнете — предложи той.

— Добра идея — обади се Лекси и помогна на Силвия да стане от стола, а после и на Шарлът. — С Куп ще пооправим тук.

Докато ги наблюдаваше как излизат от стаята, Куп усети, че двете знаят повече, отколкото казват. Но се чудеше точно какво. А също и дали Лекси ще превъзмогне тревогите за баба си и ще се довери на инстинкта му, който досега не бе го подвеждал.

Подреждането на кухнята не им отне много време. Куп помогна, като уважи очевидната нужда на Лекси да помълчи. Тя успя да събере мислите си. Красивите цветя във вазата на плота, които й бе донесъл, й подсказаха, че не е грубиян. Просто егоцентричен човек, за когото книгата означаваше повече от чувствата на баба й.

— Разбирам, че добре ти уплътняват времето тези двечките — наруши Куп мълчанието.

— Кажи ми нещо, което не знам. — Тя издуха кичур коса от лицето си. — Така и не успях да кажа на баба си, че колието е крадено и ще трябва да го върне.

Куп кимна.

— Има време за това. — Той небрежно опря ръка на гърба й и веднага възпламени чувствеността й.

Погледът му се премрежи както предишната нощ.

Лекси трудно преглътна. Как този мъж успяваше така да й въздейства?

— Ела да поседнем — предложи Куп с дрезгав глас. — Трябва да поговорим.

Бе стиснал челюст, което не бе добър знак.

— Какво има? — попита тя.

— Ела. — С ръка на кръста й той я поведе към един от кухненските столове.

— Искаш ли да отидем в гостната — там е по-удобно?

Той поклати глава.

— Тук е по-добре. Не искам баба ти да ни подслушва.

О, боже!

Лекси седна.

— Какво става?

Куп седна на обратно на отсрещния стол, което му придаде най-сексапилното излъчване, позволено за мъж.

— Едно по едно. Защо не ме издаде? Можеше да кажеш на баба си за книгата, но не го направи.

Самата тя се чудеше.

— Не ме разбирай погрешно. Не го направих не заради теб, а заради нея. Помислих си, че днес ще й дойде много. Но имаше и още една, по-лична причина.

— Това ли е? — настояваше Куп.

Да му се не види и репортерът!

— Добре де, баба ми те харесва. — А за Лекси това имаше особено значение. — Не исках да й отнемам илюзиите.

Куп се покашля.

— Не мисля, че баба ти има чак толкова много илюзии за живота, колкото ти си представяш.

Лекси присви очи.

— Какво точно означава това?

— Ти самата каза, че двете със Силвия се държат странно напоследък, нали така?

— И? — Тя стисна зъби, убедена, че не й харесва посоката на разговора.