Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Лекси погледна двете възрастни дами.

— Не се ли обадих да кажа, че с Куп ще обядваме тук? — Бе му предложила да се отбие в ресторанта за любимите сандвичи на баба й.

— Подготвяме се! — каза Шарлът.

— Виждам. — Лекси хвърли поглед към патладжанената боя по косата на Силвия.

— Някой май не се прибра тази нощ! — подметна Шарлът с блеснал поглед.

Въпреки че беше голям човек, Лекси пламна. До този момент съжителството с любимата й баба не се бе отразило на социалния й живот. Винаги й се обаждаше, за да не я тревожи. Но предишната нощ така се бе увлякла по Куп, че й изхвръкна от главата. Никога преди не е била толкова замаяна от страст.

Това беше много красноречиво.

— Надявам се, че не си се безпокоила — каза Лекси загрижено.

Шарлът изпръхтя не особено изискано.

— Не, разбира се. Знаех, че си в добри ръце!

Само да знаеше колко добри! Веднага в главата й изникна случилото се върху кухненския плот и тя отново се изчерви.

— Бабо, чух, че вчера в „Ергенски блог“ са пуснали интересни снимки. Случайно да знаеш нещо по въпроса? — смени Лекси темата.

Шарлът и Силвия си размениха бързи погледи.

— Не, разбира се — каза баба й.

Лекси недоверчиво повдигна едната си вежда.

— Наистина ли?

— Наистина. Баба ти никога не би пуснала снимка на целувката ви с Куп. — И Силвия запуши устата си с ръка.

— Целувка? За това ли са писали вчера? Не съм имала възможност да погледна — отвърна Шарлът и погледна отвратена Силвия, преди тя да се опита да се оправдава.

— Нито пък аз. Куп ми каза — обясни Лекси. — Интересното е, че сме се целували само два пъти. — Тя преднамерено погледна баба си. — Не ми харесва да ме дебнеш и да вадиш на показ личния ми живот. Това е. Отивам да се къпя. — Лекси излезе от стаята заднешком, без да изпуска от поглед двете жени.

Шарлът дори не трепна.

— Силвия ще остане за обяд, скъпа.

Лекси се спря. Колкото и да обичаше приятелката на баба си, имаше неща, които си оставаха лични.

— С Куп имаме да обсъдим доста неща с теб — обясни Лекси, като се опита да не обижда другата жена, която беше като част от семейството.

— Няма проблеми. Каквото и да ми кажете, така или иначе ще го споделя със Силвия — каза Шарлът.

Лекси се усмихна едва-едва.

— Но ако искате да се усамотите на обяд, ще разбера — каза Силвия и отиде да си изплакне ръцете.

— Глупости! Ти си мой човек. Знаеш всичките ми тайни, така че оставаш — заяви Шарлът с ръце на хълбоците.

Което означаваше „точка по въпроса“, знаеше си Лекси.

— Винаги си добре дошла, Силвия — увери я Лекси. — Куп ще се появи около дванайсет. — Това им даваше достатъчно време да се оправят, а на Лекси — да реши какво да предприеме вечерта.

Куп знаеше, че Лекси не го бе поканила с голям ентусиазъм. Отби се за сандвичи и за цветя с надеждата, че ще успее да изглади отношенията. Той не беше много по тези жестове, но толкова силно искаше да е с нея, че не можеше да я остави така разгневена.

Заради опашката в магазина закъсня с двайсет минути. Натисна звънеца.

Голямата черна врата се отвори и Лекси се появи на прага. Носеше бели бермуди и намачкана блузка. Косата й беше опъната на къса опашка, а няколко кичура закачливо се спускаха отстрани на лицето й. Съвсем очаквано го завладя силно желание.

Тя не изглеждаше много доволна да го види — също очаквано.

— Закъсня — отрони се от устата й.

Устата, която така му се искаше да целуне, но се въздържа.

— Но ти нося подаръци. — Подаде й цветя с едната ръка, плик с храна — с другата.

— Благодаря. — По лицето й се изписа одобрение, което бързо изчезна, когато отвътре долетя силен кикот.

— Надявам се, че още не са пияни и ще оценят храната — промърмори Лекси и му направи път да мине.

— Пияни ли каза? — попита Куп.

Лекси въздъхна.

— Сам виж. — Покани го с ръка и той влезе в ухаещия на виолетки апартамент. Тя пое цветята и храната и каза:

— Ще ги сложа във вода. Ще сервирам обяда на масата. Колкото по-скоро хапнат, толкова по-бързо ще изтрезнеят. Междувременно оправяй се както можеш.

Куп завари Шарлът и другата жена в кабинета с бутилка в странна форма на масата пред тях.

— А, ето го! Не е ли още по-красив на живо? — възкликна Шарлът.

— Ласкаеш ме. — Той се приближи и се наведе да я целуне по бузата. Тъмна струйка се стичаше от слепоочието към ухото й. Косата й бе тъмноморава вместо яркочервената от предишния ден.

— Изглеждаш прекрасно! Коя е приятелката ти? — поинтересува се Куп.