Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Не забеляза ли колко бързо Шарлът предложи версията за препродажба на бижутата? Дори още преди да сме я попитали как дядо ти се е сдобил с крадени вещи, тя предложи отговора.

— Тя има бърза мисъл.

Куп се наведе още по-напред.

Уханието на мъжкото му тяло и добре познатият афтършейв завладяха сетивата й и я наелектризираха. Не беше лесно да превъзмогне възбудата си заради рационалните мисли, но се опита.

— А когато свързахме обира с името Ланкастър, тя се направи на ударена и каза, че не помни нищо подобно.

Доволното изражение на Куп притесни Лекси.

— Откъде разбра? Може да казва истината. Да ти е минавало това през ум, господин Супер репортер? — Да защити баба си, бе най-естественото нещо за Лекси. Често го бе правила пред родителите си през годините. Но сега бе различно.

Куп изсумтя раздразнено.

— Всеки път, когато се спомене името Ланкастър, баба ти сменя темата или й прилошава.

— Каза, че й е топло, Куп. Не, че й е лошо.

— Може би за разнообразие? Не мога да го докажа, но имам предчувствие, че знае повече, отколкото казва.

Колкото и да й се искаше да отрича тезата на Куп, не можеше да не види логиката на думите му.

Баба й наистина се държеше странно напоследък. Помнеше като слон най-незначителни подробности от миналото. Лекси не бе забелязала Шарлът да има проблеми с паметта. Освен в този случай.

Лекси се размърда притеснено на мястото си, но не искаше да си признае пред Куп. Нямаше намерение да му помага да си обясни случая, нито да напише книгата на гърба на семейството й. Независимо за какво ставаше дума.

Той се покашля, явно очакващ да чуе още нещо.

— Какво ще кажеш да се договорим да спрем с дискусиите засега и просто да продължим да събираме факти? — каза Лекси.

— Става. — Куп хвана с две ръце облегалката.

— Да започнем с „Винтидж бижута“? — предложи тя. — След края на работния ден.

Той наклони глава.

— А оттам отиваме в бара на баща ми да вечеряме.

Лекси веднага поклати отрицателно глава. Вечеря с Куп, време за усамотяване, интимности — това вече не й изглеждаше добра идея. Макар че го желаеше толкова много, дори повече отпреди, но конкуренцията помежду им отравяше всякакви отношения.

Куп се изправи.

— Не се притеснявай! Просто искам да разбера дали може да ни осигури достъп до старите досиета по случая.

Значи не е среща. Направила е погрешен извод. Въпреки отказа й я завладяха притеснение и разочарование. Не искаше да се захваща сам с разследването.

— Хм, мога да отменя някои ангажименти и да дойда с теб. — Тя прехапа устни.

— Чудесно. Ще запазя маса. — Той й намигна.

И тогава разбра. Беше я вкарал точно в капана, от който тя се опитваше да избяга. Интимен момент, насаме с мъжа, по когото беше полудяла. Не се ядоса, колкото очакваше, което съвсем я обърка.

Рики се скри в задната част на собствения си магазин и се почувства като влечуго. Тъкмо се връщаше от банката. Заместваше го Анна. Мина през задната врата, без да се обажда, точно когато те влязоха през официалния вход. Камбанката оповести влизането на клиенти и той надникна зад завесата, отделяща офиса.

В първия момент не ги позна. И как да ги познае, когато се бяха дегизирали. Но ги чу, като питаха Анна за пръстена, който дала на проклетия репортер, и Рики разбра. Още нямаше план, затова започна да подслушва, тайно наблюдаваше и следеше как дъщеря му отбива въпросите им.

— Гледахме за обира по новините. Сигурно много сте се изплашили.

Когато бяха екип, си имаха фалшиви имена. Първо заговори онази, която бе нарекъл Луси. Очевидно нещата не се бяха променили. Тя все още бе лидерът, а другата, Етел — най-близката й приятелка и съюзничка.

— Просто съм доволна, че дъщеря ми не пострада — отговори Анна с нестабилен глас.

Рики потъваше в пот всеки път, щом си помислеше, че нещо можеше да се случи с дъщеря му и внучката му — единственото свястно нещо, което бе постигнал през живота си.

Отпред разговорът се обърна към семействата — на пръв поглед типична тема за повечето възрастни хора, защото обичаха да разказват за себе си. Но не и Рики. Не беше много по приказките, което му бе спестило много проблеми през тези години. Слушаше с интерес, воден от любопитство да научи повече за живота на бившите си партньорки. Изглежда Луси бе останала вдовица с едно дете, а Етел също вдовица, но без деца за утеха на старини. И, разбира се, имаха приятелството си, както обясниха на Анна, потупвайки се по ръцете. Рики едвам се сдържа да не повърне.