Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

— Сам Купър, това е най-добрата ми приятелка Силвия Крински. Силвия, това е ергенът.

— Толкова ми е приятно да се запозная с вас! — Силвия стана да се ръкува с него.

— На мен също.

— Сядай! — Шарлът потупа мястото до себе си. Изхълца. — Извинявай — изкикоти се тя.

— Виждам, че се забавлявате без мен — каза той, оглеждайки бутилката „Манишевиц“ — традиционно еврейско вино.

— Ами може ли вкусна храна без хубаво вино? — каза Силвия. — А „Манишевиц“ е вино за шампиони!

— Не мисля, че това им е девизът — добави Шарлът и отново хлъцна. — Извинете.

— А трябва да бъде.

— Обядът е готов! — провикна се Лекси откъм кухнята.

— Чухте ли това? Храната е сервирана.

Лекси имаше право. Постоянното кискане му подсказа, че вече е време да хапнат нещо.

Куп зае главното място по настояване на Шарлът. Реши да следва съветите на Лекси колко и кога да разкаже на възрастните дами. Явно се надяваше, че обядът ще ги освежи. Но Шарлът и Силвия продължиха да си подават бутилката. Куп си помисли, че виното може да им развърже езиците.

Лекси не беше убедена. Наблюдаваше ги загрижено и се хранеше мълчаливо. Не че можеше да вземе думата.

— Бабо, трябва да поговорим за твоето колие — успя най-сетне Лекси да ги прекъсне.

Ръката на Шарлът се хвана за голата шия.

— Опа, не го нося днес! Днес е ден на косата — обясни тя на Куп. — Със Силвия се боядисваме сами, за да спестим някой лев от онези скъпи салони. — Тя опипа косата си с една ръка.

— Разбирам напълно — отговори той, преди да се обърне към Лекси: — Откъде искаш да започнем?

— От самото начало. Бабо, помниш ли, че гледахме по телевизията как Куп получава пръстена? — Лекси сплете ръце и кокалчетата й побеляха от напрежение.

— О, да! Моментално разбрах, че ти си съвършеният мъж за внучката ми. Няма да ставам по-млада, нали разбираш, и ще е добре да се задоми, преди да си отида. — И Шарлът драматично притисна ръце към сърцето си.

— Бабо! Престани! — извика Лекси поразена.

Куп се чудеше кое я притесни повече — фактът, че Шарлът продължаваше да ги сватосва, или думите за неизбежния край.

Лекси силно въздъхна.

— Хайде да се съсредоточим, може ли? Куп, защо не обясниш какво си открил за пръстена — предложи Лекси.

Шарлът и Силвия затвориха устите си и се наведоха напред, явно заинтригувани от разказа му.

— След като избрах пръстена, се върнах в офиса и го показах на един от нашите редактори. Тя веднага оцени колекционерската му стойност. Каза, че е „Трифари“. — Куп не сваляше поглед от бабата на Лекси.

Шарлът слушаше с широко отворени очи, без да коментира.

— Продължавай — подкани го Лекси.

— Да, давай — добави Шарлът.

— След кратко проучване открих нещо много интересно.

— Че е част от комплект, а моето колие е другата част? — попита Шарлът, горда, че е успяла да направи връзката.

— Де да беше толкова просто, бабо. Искам да чуеш какво казва Куп и моля те, не се разстройвай! Трябва да внимаваме за кръвното ти. — Лекси я погледна загрижено.

— Кръвното си ми е добре. Лекарствата си вършат работата, а ти се тревожиш прекалено много. Продължавай, Куп! — настоя Шарлът.

— Явно пръстенът е част от комплект бижута, който включва и твоето колие.

— Аха! — Шарлът победоносно размаха юмрук. — Бях права.

Лекси изстена и завъртя очи.

— Но целият комплект бил откраднат от една къща през 50-те години на XX век. Комплектът изчезнал и крадците така и не били заловени — обясни Куп.

Шарлът смачка на топка салфетката на масата.

— Значи, който го е откраднал, го е скрил и обзалагам се, че точно така моят Хенри го е намерил.

Лекси се намръщи и намести очилата си, нещо, което правеше, когато внимателно се замисля.

— Беше ми казала, че дядо е получил колието като заплащане за шофьорски услуги.

— Точно така. Който му го е дал, сигурно го е измъкнал от скривалището — каза Шарлът, като бързо сглоби фактите.

— Звучи ми съвсем логично — обади се Силвия.

Заприличаха му на комедийна двойка.

Куп разтърка очи с длани. Бръщолевенето им започна да го дразни.

— Дами, това можеше да свърши работа, ако не беше една важна подробност. Семейството, което е притежавало бижутата и от чийто дом са откраднати, се казва Ланкастър и живее в Манхатън.

Лекси кимна.

— Спомних си, че Силвия разказа преди време, че някога дядо е работил за семейство Ланкастър.

Шарлът нацупи устни.

— Казах, че не си спомням такова име, нито такъв разговор. За какво е всичко това? — Тя започна да си вее с намачканата салфетка. — Не е ли прекалено топло тук?