Карли Филипс - Целуни ме, ако можеш

Липсваше му непринудената жена, която яде китайска храна с клечки, говори на бързи обороти и все се смее. Копнееше за нежната любвеобилна жена, която се разпадна на плота в кухнята, а после и в леглото му.

Куп не се отказваше. Ще успее да я умилостиви.

— Както и да е. Ще се видим у баба ти, нали?

Тя отвори уста, готова да спори, но бързо я затвори.

— Добре, щом това искаш. Бъди там по обяд. Дотогава срещата ми ще е приключила.

Кимна й, доволен, че тя се съгласи. Имаше насрочено интервю за тогава, но просто щеше да го отложи. Лекси беше приоритет.

— После можем заедно да се върнем до центъра и да се отбием във „Винтидж бижута“, за да говорим с Рики. Става ли?

Един мускул на челюстта й трепна.

— Разбира се — най-сетне отговори тя.

Не хвърляше възглавници, нито яйца по него, но още не беше готова да свали гарда. Със същата решителност Куп упорстваше да не се отделя от нея, докато пробиеше защитата й.

Погледна часовника на микровълновата печка и изруга.

— Трябва да тръгвам. — Без никакво колебание той плъзна ръка зад врата й, дръпна я към себе си и я целуна за довиждане.

Но не набързо, а с дълга, дълбока целувка от типа „помни какво правихме миналата нощ“.

Лекси се чувстваше притисната. Стресирана от обстоятелства, върху които нямаше контрол, тя искаше време и пространство да помисли за страхотната нощ с Куп и разкритията, които направи по-късно. Освен това трябваше да измисли начин да съобщи на баба си за крадените бижута и за евентуалната роля на дядо й в кражбата. Обикновено когато се чувстваше в безизходица, се мяташе на някой самолет.

Този път не се предвиждаше такова решение, макар че не можеше да отрече желанието си да замине някъде по света. Но не и когато бе толкова обвързана с тази мистерия и… с Куп. Не можеше да се концентрира върху работата си, затова отмени срещата си в „Хот Зоун“. Вместо да се прибере вкъщи, реши да се отдаде на другото си любимо занимание.

Лекси се озова в Емпайър Стейт Билдинг. Мина през охраната и си купи билет. Макар че бе рано сутринта, туристическата забележителност вече се пълнеше и пред високоскоростния асансьор се извиваха опашки. Тя нямаше нищо против да почака. Жужащите гласове й правеха компания, докато се движеше към обсерваторията на осемдесет и шестия етаж — място, на което бе идвала толкова много пъти преди това. Винаги си струваше чакането и таксата за вход.

Това място бе личното й убежище, когато си бе у дома и светът се опитваше да се сгромоляса върху нея. Гледката отгоре й действаше като балсам за сърцето. Въпреки че знаеше фактите наизуст, винаги я удивяваха. В ясен ден като този имаше видимост до четирийсет километра. Небето беше синьо и безкрайната му шир се стелеше над покривите, като достигаше Кънектикът, Ню Джърси, Пенсилвания, дори Масачузетс.

Спомни си как баба й я доведе тук за първи път в едно от бягствата й от тренировките по фигурно пързаляне. Бе държала ръката й и я бе накарала да облегне чело до хладното стъкло.

Лекси направи същото и този път — опря чело до витрината и затвори очи. Когато ги отвори, имаше чувството, че виси в пространството над величествения град. Дълбоко пое дъх и изчака всичките й проблеми да отлетят. Вълнуващото усещане, което очакваше, я изпълни само за миг и после мислите й полетяха към Куп. Спомни си устните му върху своите, тялото му, проникващо в нейното, и безрезервното им отдаване.

Не можеше да си позволи да забрави, че той си имаше свои цели. Колкото по-заплетена се оказваше историята на пръстена, толкова повече се въвличаше Куп и като репортер, и като писател. Неговите интереси напълно противоречаха на нейните.

А също и на тези на баба й. Това отклони мислите й към другото й притеснение. Как да каже на Шарлът, че обичаният й съпруг може да е бил замесен в обир и че може да се наложи да върне колието на законния му собственик. Изведнъж безкрайната синя небесна шир и слънчевите лъчи загубиха обаянието си.

Реалността я очакваше и Лекси трябваше да се справи по нейния си начин — с главата напред. Това пък й напомни, че трябва да скастри баба си, че подслушва, прави тайни снимки като воайор и ги праща на „Ергенски блог“, за да станат обществено достояние.

Тя се изправи, постоя няколко минути и като хвърли последен поглед към невероятния небосклон, се отправи към асансьора.

Зачуди се какво ли би казал Куп за тази гледка и й се прииска да сподели това място с него.

Лекси пристигна у баба си много преди появяването на Куп за обяд. Трябваше да вземе душ, да се преоблече и може би да подхване неизбежния труден разговор. Но Шарлът не беше сама. Силвия току-що й бе боядисала косата и явно очакваше Шарлът да й върне услугата.